Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК.
К. Д на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП обжалва Решение № 478 от 15.04.2020г., на Административен съд/АС/ Варна, постановено по адм. д. № 845/2019г. Поддържа оплаквания за допуснати в решението необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон, релевиращи касационно основание за неправилност на решението. Подробни съображения излага в жалбата и становище по съществото на спора на процесуалния представител юрск. Стефанова. Моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - "Зебра“ ООД, чрез процесуалния представител адв.. К, в писмени бележки и становище по съществото на спора, намира жалбата за неоснователна. Претендира заплащане на разноски в касационна съдебна инстанция.
Постъпила е и частна жалба от Директора на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, срещу определение № 1349/23.06.2020 г. постановено по адм. дело № 845/2019 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП Варна за изменение на първоинстанционното решение в частта относно разноските. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли определението да бъде отменено и да бъде присъдено на Дирекция "ОДОП" Варна претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Срещу частната жалба на Директора на дирекция ОДОП гр. В. е депозирано писмено възражение от "Зебра" ООД.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната и частна жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение АС Варна е отменил по жалба на "Зебра“ ООД ревизионен акт /РА/ № Р-03000318000649-091-001/05.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 368/18.02.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на „Зебра" ООД, ЕИК 103801869, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл. Варна, м-ст „Варненски път", имот № 039002, са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Закон за данъците върху доходите па физическите лица за данъчен период 2017 г. в размер на 95 000, 00 лева - главница, и 8 946, 55 лева - лихви.
Спорна по делото е била датата на протокола от общо събрание на съдружниците на „Зебра“ ООД, на което е взето решение за разпределяне на натрупана печалба през периода 2007 г. - 2008 г. в размер на 1 900 000, 00 лева.
За да отмени РА, съдът се е позовал на заключение на приета съдебно-документална експертиза, както и на обясненията на вещото лице в съдебно заседание, въз основа на което е приел, че нотариалната заверка от 01.10.2010 г. на преписа на протокол на „Зебра" ООД за проведено общо събрание на 07.07.2010 г, съответства на удостовереното нотариално вписване в общия регистър на нотариус Димова - „Препис от протокол от общо събрание на Зебра ООД". Съдът е обсъдил подробно и останалите събрани по делото доказателства - съдебно-компютърната експертиза, свидетелски показания, представената още в хода на производството по административно обжалване на РА протоколна книга за 2010 година на „Зебра" ООД, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Изложил е и подробни мотиви по възраженията на приходните органи. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определяне на данъчните задължения в РА. Решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Меродавен за изискуемостта на данъка по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ е моментът, в който е взето решение за разпределение на дивидентите т. е. законът обвързва изискуемостта на данъка върху дивидентите по чл. 38, ал. 1 не с факта на изплащането на дохода, а с вземането на решение за разпределение на дивиденти./В този смисъл и Решение № 13916 от 11.11.2020 Г. по адм. д. № 4598/2020 г., VІІІ ОТД. на ВАС./ В тази връзка правилно е посочено от първоинстанционния съд, че спорна по делото е датата на протокола от общо събрание на съдружниците на „Зебра“ ООД, на което е взето решение за разпределяне на натрупана печалба през периода 2007 г. - 2008 г. в размер на 1 900 000, 00 лева.
Неоснователен е доводът на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства и необсъждане от първоинстанционния съд на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е преценявал представените в ревизионното производство частни документи съвкупно с всички събрани доказателства, като е изложил подробни мотиви за това. Неоснователно е и касационното оплакване, че „съдът не е съобразил, че в хода на две контролни производства от дружеството е изисквано представяне на оригинални документи, но същото е ангажирало единствено и само копия, сред които и процесният протокол, но без нотариална заверка.“ С писмо изх. № 348/21.12.2018 г. дружеството е изявило готовност да предостави оригинала на протокола, но тъй като е в единствен екземпляр, моли да бъде насрочена среща, на която съответно бъде съставен съответния протокол по чл. 50 от ДОПК. Въпреки това приходните органи са отхвърлили тази възможност и са продължили да настояват да им бъде представен оригинала, който е необходим за „детайлна проверка“.
Обратно на твърденията в касационната жалба, първоинстанционният съд е проследил в хронологичен ред извършените процесуални действия, а именно:
Безспорно по делото е, че процесния протокол от 07.07.2010 г. е представен още в ревизионното производство/л. 336/ във връзка с връчено ИПДПОЗЛ изх.№ Р-03000318000649-040-001/20.02.2018г. /л. 435/ с придружително писмо с вх.№ 10127/23.04.2018г., заедно със счетоводни регистри и главни книги, за периодите от 2010г. до 2017г„ вкл. и други протоколи за взетите решения от общото събрание на „Зебра" ООД, свързани с разпределение на дивидент, в периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. На гърба на представения протокол е пресниман друг протокол от общо събрание на дружеството от 03.04.2017 г. В ревизионния акт и доклад приходните органи са застъпили тезата, че представения протокол е с недостоверна дата предвид осчетоводяването му през 2017 г. Обжалвайки тези констатации на ревизиращите, дружеството е приложило към жалбата до директора на дирекция „ОДОП“ протокол на „Зебра“ ООД от 07.07.2010г. с нотариална заверка от 01.10.2010г. След постъпване на жалбата дирекция „ОДОП“ е поискала от нотариуса и дружеството допълнителни данни с цел проверка. В отговор на тези искания нотариус Димова потвърждава, че в Общия й регистър по отношение на общ. рег.№ 6983 от 2010 г. е вписан препис на протокол от ОС на „Зебра“ ООД, както и че поради естеството на нотариалното действие в нотариалният архив не се пази оригинал на документа. Представено е и извлечение от общия регистър на нотариуса. От дружеството е отговорено, че са готови да предоставят документите – протокол и протоколна книга в оригинал, но тъй като са в един екземпляр, следва да бъде съставен протокол по реда на чл. 50 от ДОПК, след което да им бъдат върнати. Тъй като този ред не е удовлетворил приходните органи, от дружеството са представени протоколна книга и нотариално заверен препис от процесния протокол от ОС. С решението си директорът на „ОДОП“ е обсъдил представените доказателства, изложил е мотиви, че същите не оборват извода за недостоверност на датата на протокола и е потвърдил РА.
В касационната жалба се навеждат оплаквания във връзка с изводите на съда, позовани на приетата съдебно-документална експертиза като фактически се оспорва даденото експертно заключение и направеният анализ в него. Жалбата е неоснователна. Приетото експертно заключение е мотивирано, логически и фактически издържано, при използване на специални знания, след проверка, както на доказателства по делото, така и след извършена проверка на място. Заключението не е изрично оспорено от процесуалния представител на ответника, нито е поискано събиране на други доказателства във връзка с даденото заключение, вкл. и чрез последваща тройна експертиза.
В касационната си жалба директорът на дирекция „ОДОП“ гр. В. чрез процесуалния си представител многократно застъпва твърдението, че протоколът на ОС е с недостоверна дата, която е вписана в документа с цел дружеството да избегне данъчно облагане. В тази връзка се акцентира върху съмнения и подозрения относно определени обстоятелства, като първоначално те са насочени към действията на ревизираното дружество „Зебра“ ООД, след това към извършилия заверката нотариус Димова, като накрая се стига до насочването им към първоинстанционният съд, който „услужливо пропуска“, „незаконосъобразно толерира“, „затаява в съдебния си акт възражения“, „противоправно отказва“ и т. н.
Като се оставят настрана недопустимите квалификации, съдържащи се в тези твърдения, на първо място следва да се посочи, че нито ревизионния акт, нито пък съдебното решение, могат да се основават на съмнения или предположения, а следва да се базират на установени въз основа на допустимите от процесуалния закон доказателства и доказателствени средства факти. /В този смисъл чл. 3 ал. 2 и 3 от ДОПК и решение № 1402 от 02.02.2009 Г. по адм. д. № 11416/2008 Г., І ОТД. на ВАС, Решение № 12519 от 21.10.2014 Г. по адм. д. № 6297/2013 Г., І ОТД. на ВАС и много други/.
На второ място съгласно принципа на обективност, прогласен в чл. 3 ал. 1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. О.о е оплакването на ревизираното лице още в първоинстанционната жалба, че ако представеният протокол е будел съмнения относно достоверността на вписаната дата, то органите по приходите са били длъжни съгласно изричната разпоредба на чл. 115, ал. 2 от ДОПК да се запознаят на място с намиращите се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите от ревизията. Видно е, че това задължение не е изпълнено.
При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за необоснованост на обжалваното решението, а обратно - същото е обосновано именно въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства. Не е налице твърдяната материална незаконосъобразност, нито при служебна проверка се установява да е налице неправилно тълкуване или приложение на материалния закон.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
По частната жалба от Директора на дирекция ОДОП гр. В. при ЦУ на НАП, срещу определение № 1349/23.06.2020 г. постановено по адм. дело № 845/2019 г. по описа на Административен съд – Варна:
Правилно с оспореното определение съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 161, ал. 3 ДОПК за изменение на решението в частта му за разноските и възлагане на същите на ревизираното лице. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и ал. 4 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. В., счита, че ревизионният акт е отменен въз основа на нови доказателства, представени за първи път в съдебното производство от ревизираното лице, които дружеството е могло да представи в хода на ревизията. Както се посочи, касае се за нотариална заверка на протокол, която при проверка на място съгласно чл. 115, ал. 1 ДОПК е могло да бъдат проверена от органите по приходите именно с цел избягване съдебно производство. Поради това и представения още с жалбата до директора на „ОДОП“ нотариално заверен протокол, не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Всички доказателства, осигуряващи обективно произнасяне и които са изискани от решаващия орган, са били представени пред него своевременно. Ето защо определението е правилно постановено и следва да се остави в сила.
Разноските за касационното производство следва да се определят съобразно изхода от спора и се дължат на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. В настоящото производство не са налице основания за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, поради което Национална агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Зебра“ ООД сумата 2 400 лева разноски за адвокатска защита.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 478 от 15.04.2020г., на Административен съд/АС/ Варна, постановено по адм. д. № 845/2019г.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП да заплати в полза на „Зебра" ООД, ЕИК 103801869, със седалище и адрес на управление: гр. А., обл. Варна, м-ст „Варненски път", имот № 039002, сумата от 2 400 лв., представляваща направените по делото разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.