Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление гр. [населено място],[адрес] срещу Решение №665 от 24.06.2016 г. на Административен съд, София област, постановено по административно дело №953/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на публично вземане №П-02-25683(1) от 10.07.2015 г. на орган по приходите в О. Е. П, с който на дружеството, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г., са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 113 080, 75 лв. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – [фирма], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, което е довело до неправилни правни изводи и неправилно приложение на чл. 177, ал. 2 и чл. 168 АПК. Не е отчел, че преди датата на издаване на оспорения акт съдът е отменил разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Е. П (Наредбата) и Общинският съвет е приел нова редакция на чл. 17, а оспореният акт е издаден на основание на отменената разпоредба.

Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза и е разпитал свидетел с неотносими към предмета на спора въпроси. Събраните доказателства за периода 2006 – 2010 г. съдът неправилно е отнесъл към предмета на делото. Налице е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На основата на недопустими доказателства съдът прави погрешни фактически и правни изводи.

В мотивите на съдебното решение се съдържат очевидни и съществени противоречия. Съдът многократно променя изводи се за правното основание, на което е приет оспореният акт - на новоприетия или на...