Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Раковски, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт М. С.-Г., против решение № 2216 от 22.11.2016 г., постановено по административно дело № 2143/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016 г. на ЗА директора на ДСП – Раковски, и делото е изпратено като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Раковски за ново произнасяне по същество при спазване на указанията на съда, дадени със съдебното решение.

Касаторът е навел доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументирана е и теза за законосъобразност на отменения от първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповедта, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касация Г. С. Е. от [населено място] в писмен отговор, подаден от повереника му адвокат Б. М., оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила и да му се присъдят разноските за изплатен адвокатски хонорар в размер на 700 лева.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав...