Образувано е по касационна жалба на Г. Н. П., от [населено място], Софийска област, против решение №322/24.04.2017г. по адм. дело №308/2016г. на Административен съд София - област, с искане за обезсилването му като недопустимо или за отмяната му като неправилно.
Ответникът: [фирма],чрез процесуалния му представител - адв.Л., оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът: кмета на община - Г. М, чрез пълномощника му - юрисконсулт К., изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците: И. Й. Д., С. Е. Н., А. Е. К., Б. Н. К., Д. Б. К., Т. Б. М., А. Г. Г., Н. Г. М. и В. М. К., изразяват становища, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Ответниците:С. Н. М. и М. М. Т., редовно призовани, не се явяват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С обжалваното решение Административен съд София-област по жалба на [фирма], е отменил като незаконосъобразна Заповед №044/22.02.2016г. на кмета на [община]. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ и с нея е одобрено изменението на ПУП - ПР на УПИ [номер]-общ., кв.[номер] по плана на [населено място], [община], изразяващо се в : променя уличната регулация на [улица] - о. т.[номер]; отреждане на УПИ [номер] за имот пл.№[номер], вместо за общински; промяна на вътрешнорегулационните линии на УПИ [номер] с УПИ [номер] и с УПИ [номер], без промяна на отреждането - за складова, производствена и търговска дейност;
Според съда оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на формата, но в нарушение на материалния закон. Прието е, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като регулационните граници на новообразувания УПИ [номер] не съвпадат с имотните, налице е разлика от 55 кв. м.площ в повече, включена в границите на новото УПИ, спрямо постановеното от съда с влязло в сила решение по гр. д.№884/2012г. на СОС, по което [фирма] е осъден да предаде владението на 602 кв. м. на Г. Н. П.. Освен това е прието, че не е налице и основанието за изменение на ПУП по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като липсва съгласието на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно собствениците на имота - предмет на процесния план, в лицето на И. Й. Д., В. М. К., А. Г. Г. и Н. Г. М., за които е установено от приета съдебно-графологическа експертиза, че не са подписали заявлението от 12.12.2015г. за изменение на ПУП-ПР, като наследници на Н. И. М..
Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Процесното изменение на ПУП-ПР е предприето на две материалноправни основания - това по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ и по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. За наличието на всяко от тях закона предвижда различни фактически състави, които съдът, с оглед фактите по делото е бил длъжен да установи и прецени.
За да е приложимо изменението на ПУП-ПР на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е необходимо да са налице следните условия: за територията, в обхвата на изменението, да е налице влязъл в сила ПУП-ПР, ПРЗ, ПУР, т. е територията да е урегулирана; да е предприето изменение на кадастралния план /КП/ или кадастралната карта /КК/, установено с влязъл в сила административен акт; имотните граници на засегнатите от изменението имоти да не съответстват на регулационните такива по действащия план. За да се предприеме изменение на ПУП - ПР на това основание е необходимо действащия ПУП-ПР да е приложен, защото само при приложен регулационен план и последващо изменение на кадастралния план би се получило разминаване между кадастралните и регулационни граници. Изменението на ПУП-ПР по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ се предпоставя винаги от предхождащо изменение на КП /КК/, което води до несъответствие между имотни и регулационни граници, налагащо изменението на последните.
Имайки предвид изложеното, в случая не е установено кой е бил действащия РП за [населено място] към датата на извършеното изменение на ПУП-ПР, засягащо УПИ [номер]-общ. и съседните му и дали същия е приложен. Съдът е приел, че със Заповед №107/26.02.2014г. на кмета на [община] е одобрено допълването на кадастралния план /КП/ на [населено място] с нов имот пл.№[номер] / имот №[номер] по приет помощен план/, кв.[номер] /стр. 57/, но не е установил с надлежни доказателства, дали тази заповед е влязла в сила, какви са площа и границите на новообразувания имот, на чие име е записан в разписния лист като собственост и дали имотните му граници съвпадат с регулационните на съществуващия УПИ [номер]-общ. кв.[номер] или се разминават. Поради отсъствие на административната преписка по изменение на КП на [населено място] с нов имот пл.№[номер], съдържаща скица на изменението и данни за площа на новия имот, съдът не би могъл да направи изводи, каквито е направил за наличие на разминаване, несъответствие в границите на новообразувания УПИ [номер] с имотните граници на имот пл.№ [номер], с 55 кв. м. Този извод може да бъде направен от вещо лице само при сравняване площа и границите на имот пл.№[номер] по изменението на КП от 26.02.2014г. /ако е влязло в сила/, с регулационните граници на новия УПИ [номер], а не с границите на имота по решение №97/20.02.2013г. по гр. д.№884/2012г. на Софийски окръжен съд, както неправилно е процедирано в случая. По делото няма данни, че границите на имота по цитираното съдебно решение със скица към него /на стр. 72/, съвпадат изцяло с границите на новия имот пл.№[номер].
При отсъствието на данни по тези въпроси, в резултат на процесуално бездействие на съда, изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ са необосновани и неправилни.
Решението е неправилно и поради това, че не е обсъден въпроса доколко е възможно изменение на процесния ПУП-ПР едновременно на двете основания - това по чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6, визиращи различни хипотези. Изводите по същество за нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ са направени, без оглед данните по делото относно инициатора на производството, което е започнало преди 12.12.2015г. по други заявления вх.№94Г-28/14.04.2015г. и вх.№94Г-69/20.07.2015г., без данни от кого поради неприлагането им към делото. Заявление от 12.12.2015г. на наследници на Н. М. е подадено, след като по цитираното заявление от 20.07.2015г. ОбЕСУТ не е приел проекта и го е върнал за доработване-чл. 128, ал. 10 ЗУТ. Поради това изводът на съда, че предходните заявления, касаят други административни процедури и че оспореният акт е на основание заявлението от 12.12.2015г., е неправилен.
В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения акт и на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 5 АПК и не е изложил мотиви по тях. Проверка за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта, не е извършвана. Не е установено има ли издадено разрешение от компетентния орган по чл. 135, ал. 1 ЗУТ за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР, относно УПИ [номер]-общ. по чл. 135, ал. 3 ЗУТ и на какво основание. По делото е приложено становище на гл. архитект от 15.06.2015г. / на стр. 56/, но липсва заповед на кмета по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, както и данни за извършени съгласувателни процедури на внесения за одобряване проект по чл. 128, ал. 6, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗУТ.
Следователно изводите на съда по съществото на спора са направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила обуславящи неправилност на обжалваното решение. Като неправилно същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да отстрани допуснатите процесуални нарушения, като установи правно-релевантните факти, събере доказателства за тях и извърши проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК.
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното решение.Спрямо ответното дружество не е налице силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, с което титулите му за собственост върху УПИ [номер] и УПИ [номер], кв.[номер], да са обявени за нищожни, както се поддържа от касатора. Поради това за [фирма] е налице правен интерес от оспорване на заповедта.
По разноските пред касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционния съд, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №322/24.04.2017г. постановено по адм. дело №308/2016г. на Административен съд София-област, четвърти състав.
ВРЪЩА делото на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.