Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. М. К., в качеството му на изпълнителен директор на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], кв.[ж. к.], №32, чрез адв.К., срещу решение № 2347/09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1038 по описа на Административен съд гр. П. за 2016 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16002415005073-091-001/27.01.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение №211 от 06.04.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” /Д „ОДОП”/ - Пловдив, с който допълнително е установен корпоративен данък за 2014 г. в размер на 4 235.85 лв., заедно с определени лихви за просрочие в размер на 389.81 лв.

Првоинстанционното решение се обжалва с твърдения за съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Според касатора са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 46, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (ЗАКОН ЗА КОРП. П. О)/ЗКПО/. Нарушено било служебното начало, тъй като съдът не е обсъдил приложимостта на чл. 46, ал. 3, т. 2 от ЗКПО, а именно по този текст е направено процесното намаление на счетоводния финансов резултат. Обстоятелството, че тази хипотеза на закона не е обсъдена представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание постановеното решение да бъде отменено.

Прави се искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде отменено обжалваното решение, както и РА, като постановени в нарушение на материалния закон.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в депозирано по делото писмено...