Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от [фирма], [населено място] срещу решение № 79 от 06.08.2016 г. постановено по адм. дело № 201 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) – Ловеч.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, че според заключението на съдебно-икономическата експертиза в оспорените части на акта за установяване на задължение по декларация (АУЗД), както по отделни точки, така и общо, размерът на задълженията на дружеството не е изчислен съобразно изискванията на закона и приложимата Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т. (НОАМТЦУ/Наредбата) за периода 2012 г. - 2014 г. О. Т е приела разделение на имотите на граждани и фирми, както и видовете разграничение. При липса на конкретно определена група нежилищни имоти на предприятия, неправилно съдът е потвърдил акта в оспорвана част относно имотите на дружеството. Едва с решение № 140 от 26.06.2012 г. на Общински съвет - Тетевен, с пар. 9 е допълнена НОАМТЦУ, като е установен начинът на начисляване на таксата за нежилищните имоти на предприятията. Административният орган не е представил доказателства, че по отношение на имотите на [фирма] е налице невъзможност да се установи количеството на битовите отпадъци и затова е приложена такса битови отпадъци изчислена пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Цената на услугата е определена неправилно и произволно при липсата на основание. Ставките от приложеното решение на Общински съвет (ОбС) - Тетевен не съдържат промили за размера на такса битови отпадъци за имоти с промишлено предназначение за всяка от услугите по чл. 66 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ). Счита, че обжалваният съдебен акт не е мотивиран, не е посочен приложения при изчисляването на таксата промил, както и основата. Прави искане обжалваното решение, както и потвърденият с него частично обжалван акт за установяване на задължение по декларация, да бъдат отменени.

Ответникът – Началник отдел „Местни данъци и такси” („МДТ“) при община Т., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на [фирма], [населено място] против акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (АУЗД) № 820191135 – 1 от 11.06.2015 г., издаден от инспектор в отдел "МДТ" при община Т., мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ” при община Т. по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта с която са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) по т. 4, т. 5 и т. 6 – за имот с партиден № [номер] за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно 452, 43 лв., 416, 63 лв. и 175, 17 лв., главница и лихва за просрочие; по т. 10, т. 11 и т. 12 - за имот с партиден № [номер] за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно 14 329, 10 лв., 24 907, 19 лв. и 22 725, 35 лв., главница и лихва за просрочие; по т. 16, т. 17 и т. 18 - за имот с партиден № [номер] за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно 382, 51 лв., 662, 13 лв. и 602, 04 лв., главница и лихва за просрочие; по т. 22, т. 23 и т. 24 - за имот с партиден № [номер] за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. съответно 107, 79 лв., 117, 80 лв. и 107, 67 лв., главница и лихва за просрочие. Оспорената част от АУЗД за ТБО за посочените имоти и периоди е в общ размер 64 985, 81 лв., от които 55 891, 06 лв. главница и 9 094, 75 лв. лихва за просрочие към 11.06.2015 г.

За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че [фирма], [населено място] е собственик на индивидуализираните в АУЗД недвижими имоти, конкретно в обжалваните части на акта и дружеството е подало декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) за същите имоти. Приел е, че община Т. е предоставила за периода 2012 г. - 2014 г. услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, депониране на битови отпадъци, както и услугите по почистване на обществените територии спрямо индивидуализираните в т. 4, т. 5 и т. 6, т. 10, т. 11. и т. 12, т. 16, т. 17 и т. 18, т. 22, т. 23. и т. 24 на АУЗД имоти. Съдът също е приел, че дружество не е подавало декларация в община Т. за заявяване на вида съдове за отпадъци, които ще ползва и искане да му се изчисли ТБО на база тези съдове за процесните години, както и за неползване на процесните имоти.

При така установеното съдът е достигнал до извод, че актът, в оспорените части, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени нарушения в хода на административната процедура. Приел е също, че актът е издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Посочил е, че в оспорените части на АУЗД, както по отделните точки, така и общият размер на задълженията на дружеството за ТБО, е изчислен съобразно изискванията на закона и приложимата НОАМТЦУ за периода 2012 г. - 2014 г., относимите решения на ОбС – Тетевен, заповедите на кмета на община Т. с правно основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Съдът е приел, че прилагайки посочените в решение № 381 от 29.01.2009 г. промили за жилищни и вилни имоти на граждани и фирми, относно нежилищните имоти на предприятието, издателят на АУЗД е ползвал основа, която е по-благоприятна за дружеството, при липсата на друг начин за изчисление на основата и промилите. Обосновал е липсата на условията при които не се събира ТБО. Решението е частично правилно.

В съответствие с чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ касаторът има качеството на собственик на недвижими имоти, отговарящи на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, поради което се явява задължено за такса битови отпадъци лице. Имотите не са извън районите в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, нито са освободени от такса ТБО, не се намират и извън строителните граници на общината. По делото не се спори, че услугата е предоставяна и имотите са ползвани за периода 2012 г. – 2014 г. Общият принцип за определяне на ТБО се съдържа в нормата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, по силата на която размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството битови отпадъци, се преминава към определяне на такса в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Достатъчно е да се установи, че е невъзможно да се установи количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, за да се премине към един от алтернативните в разпоредбата способи. При изчисляване размера на задължението на дружеството е приложен редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната редакция на текста), съгласно който, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. При липса на заявени от касатора вид и брой съдове за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през съответната година, хипотезата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е обективно неприложима, тъй като действителният обем генерирани отпадъци не може да бъде установен. Количеството битови отпадъци, събирани и извозвани от определен недвижим имот, може да бъде определен по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ само, когато за тази цел имотът е снабден със съдове за събиране и съхраняване, предназначени единствено за създаваните от него отпадъци. Случаят не е такъв, поради което законосъобразно ТБО е определена по правилото на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, чието конкретно съдържание в разглеждания казус е дефинирано от решение № 187 от 17.12.2002 г. на ОбС – Тетевен, решение № 381 от 29.01.2009 г. на ОбС – Тетевен, решение № 515 от 20.12.2013 г. на ОбС – Тетевен и чл. 18а, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т. (изменена с решение № 140 от 26.06.2012 г. на ОбС – Тетевен).

С решение № 381 от 29.01.2009 г. на ОбС – Тетевен са определени приложимите промили за определяне на ТБО, като имотите са обособени в три групи, както следва: 1. жилищни и вилни имоти на граждани и фирми; 2. незастроени имоти на граждани и фирми и 3. имоти извън строителните граници, без конкретно да е определена група за застроените имоти с промишлено предназначение. Съгласно посоченото решение ТБО за жилищни и вилни имоти на фирми в [населено място] и [населено място] е 10 промила, а за всички останали населени места - 8 промила. ТБО е посочена и по отделно за всеки компонент. Тъй катов решението не е посочен размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия, по отношение на този вид имоти, приложение намира т. 4 от решение № 187 от 17.12.2002 г. на ОбС – Тетевен. С посоченото решение дължимият размер ТБО за нежилищни имоти на предприятия е определен като промили в колони 4, 5 и 6 от Приложение № 2 към отчетната стойност на имотите. Съгласно колони 4, 5 и 6 от Приложение № 2, размерът на ТБО за нежилищни имоти на предприятия в [населено място], [населено място] и [населено място] е общо 3.8 промила (от които 2.0 – сметосъбиране, 1, 2 – обезвреждане и 0, 6 – поддържане и чистота). Цитираното решение, в посочената част, не е отменено с последващо токова и съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ е приложимо за 2012 г. и 2013 г., в частта досежно посоченият в него промил, а за 2012 г. – и в частта на определената с него основа за определяне на размера на ТБО за посочения вид имоти. По отношение на основата за тези имоти за 2013 г. приложение намира чл. 18а, ал. 1, т. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т. (изменена с решение № 140 от 26.06.2012 г. на ОбС – Тетевен), където изрично е регламинтирано, че размерът на таксата се определя пропорционално в промили върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, изчислена съгласно Приложение № 2 от ЗМДТ. С решение № 515 от 20.12.2013 г. на ОбС - Тетевен е изменено решение № 381 от 29.01.2009 г., както изрично е определен и размер на промилите за определяне ТБО за нежилищни имоти на предприятия, вкл. фирми на еднолични търговци в регулационни граници (б. „в” от решението). За посочения вид имоти, находящи се в [населено място] и [населено място], ТБО е в размер на 10 промила, а за всички останали населени места - 8 промила.

При така установената уредба, може да се направи извод, че а имот с партида № [номер] - жилище в кв. [наименование], [населено място], решението, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД е правилно. За 2012 г. и 2013 г., по аргумент от чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, правилно административният орган е приложил приетите с решение № 381 промили за жилищни и вилни имоти на граждани и фирми - „Промил фирми”, общо 10 промила, с определен размер по трите компонента на ТБО. За 2014 г., съгласно решение № 515 от 20.12.2013 г. на ОбС - Тетевен, за посочения имот е приложен промил “за жилищни и вилни имоти на юридически лица в регулационни граници” - общо 4.6 промила, в съответствие с чл. 18а/1/, т. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т.. За основа, за 2012 г., 2013 и 2014 г. е приложена данъчната оценка за имота в размер на 35 281, 60 лв.

Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу АУЗД в частта, с която е определен размер на ТБО за 2014 г. за имот с партида № [номер] - обект [населено място], за имот с партида № [номер] - обект [населено място] и за имот с партида № [номер] - обект [населено място]. За посочените имоти с АУЗД правилно е определен дължимият размер на ТБО за 2014 г., като е приложен промил „нежилищни имоти на предприятия в регулационни граници“ - общо по трите компонента 10 промила (за имотите в [населено място] и [населено място]), съответно 8 промила (за имота в [населено място]), съгласно решение № 515 от 20.12.2013 г. Като основа за 2014 г. е взета по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка определена с приложение № 2 от ЗМДТ (съгласно чл. 18а/1/, т. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т.). Доколкото съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), размерът на задълженията на дружеството за ТБО за 2014 г. е по-голям от определения с АУЗД, съдът правилно е счел, че това е в полза на дружеството и предвид забраната за влошаване на положението на жалбоподателя, актът не може да бъде изменен в тази част.

Решението обаче е неправилно в частта, с която изцяло е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД, за посочените три имота за 2012 г. и 2013 г.

За имот с партида № [номер] - обект [населено място], за имот с партида № [номер] - обект [населено място] и за имот с партида №[номер] - обект [населено място], за 2012 г. и 2013 г. органът неправилно е определил ТБО съгласно приетия с решение № 381 промил, относим „за жилищни и вилни имоти на граждани и фирми” поради факта, че посочените имоти представляват нежилищни имоти на предприятието. За тях за 2012 г. размерът на основата и на ставката (промила), за изчисляване на задълженията за ТБО е следвало да се определи съгласно т. 4 от решение № 187 от 17.12.2002 г. на ОбС – Тетевен, а именно - 3.8 промила върху отчетната стойност на имотите. За 2013 г., за посочените имоти, относно размера на промила, приложимо остава т. 4 от решение № 187 от 17.12.2002 г. на ОбС – Тетевен, но основата е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имотите (съгласно чл. 18а/1/, т. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Т.). Поради това дължимият размер на ТБО за имот с партида № [номер] - обект [населено място] за 2012 г. е 4 246, 31 лв. (3.8 промила върху отчетната стойност на имота, която е 1 117 450, 00 лв.), а за 2013 г. е 8 771, 39 лв. (3.8 промила върху данъчната оценка на имота, която съгласно заключението на приетата по делото СИЕ е 2 304 528, 80 лв.) и съответните лихви. За имот с партида № [номер] - обект [населено място], дължимият размер на ТБО за 2012 г. е 141, 69 лв. (3.8 промила върху отчетната стойност на имота, която е 37 287, 02 лв.), а за 2013 г. е 275, 93 лв. (3.8 промила върху данъчната оценка на имота, която съгласно заключението на приетата по делото СИЕ е 72 614, 31 лв.) и съответните лихви. За имот с партида № [номер] - обект [населено място], дължимият размер на ТБО за 2012 г. е 31, 94 лв. (3.8 промила върху отчетната стойност на имота, която е 8 405, 76 лв.), а за 2013 г. е 38, 98 лв. (3.8 промила върху данъчната оценка на имота, която съгласно заключението на приетата по делото СИЕ е 10 257, 90 лв.) и съответните лихви.

Предвид изложеното, решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] против акт за АУЗД № 820191135 – 1 от 11.06.2015 г., издаден от инспектор в отдел "МДТ" при община Т., мълчаливо потвърден от началника на отдел „МДТ” при община Т. по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта с която са установени задължения на дружеството за ТБО за имот с партиден № [номер] по т. 10, за 2012 г. за сумата над 4 246, 31 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 11 - 2013 г., за сумата над 8 771, 39 лв., главница и съответните лихви за просрочие; за имот с партиден № [номер] - обект [населено място], по т. 16 за 2012 г. за сумата над 141, 69 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 17 за 2013 г. за сумата над 275, 93 лв. главница и съответните лихви за просрочие; за имот с партиден №[номер] - обект [населено място] по т. 22 за 2012 г. за сумата над 31, 94 лв. главница и съответните лихви за просрочие и по т. 23 за 2013 г. за сумата над 38, 98 лв. главница и съответните лихви за просрочие, следва да бъде отменено.

Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт в посочената част, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което АУЗД в посочените части, следва да бъде отменен. В останалата част решението на АС – Ловеч е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 79 от 06.08.2016 г. постановено по адм. дело № 201 по описа за 2015 г. на Административен съд – Ловеч, в частта, с която е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място] против акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) № 820191135 – 1 от 11.06.2015 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при община Т., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Т. по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта с която са установени задължения на дружеството за такса битови отпадъци по т. 10, за 2012 г. за сумата над 4 246, 31 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 11, за 2013 г., за сумата над 8 771, 39 лв., главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер]; по по т. 16 за 2012 г. за сумата над 141, 69 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 17 за 2013 г. за сумата над 275, 93 лв. главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер]; по т. 22 за 2012 г. за сумата над 31, 94 лв. главница и съответните лихви за просрочие и по т. 23 за 2013 г. за сумата над 38, 98 лв. главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер], и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) № 820191135 – 1 от 11.06.2015 г., издаден от инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при община Т., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Т. по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, в частта с която са установени задължения на на [фирма], [населено място] за такса битови отпадъци по т. 10, за 2012 г. за сумата над 4 246, 31 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 11, за 2013 г., за сумата над 8 771, 39 лв., главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер]; по по т. 16 за 2012 г. за сумата над 141, 69 лв. главница и съответните лихви за просрочие, по т. 17 за 2013 г. за сумата над 275, 93 лв. главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер]; по т. 22 за 2012 г. за сумата над 31, 94 лв. главница и съответните лихви за просрочие и по т. 23 за 2013 г. за сумата над 38, 98 лв. главница и съответните лихви за просрочие, за имот с партиден № [номер].

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79 от 06.08.2016 г. постановено по адм. дело № 201 по описа за 2015 г. на Административен съд – Ловеч в останалата част. Решението е окончателно.