Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на С. Ц. С., В. З. Л. и Р. З. Н. от [населено място], чрез упълномощените адвокати Ц. П. и Б. М., против решение № 7837 / 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5521 / 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им, срещу експертно решение № 0052 от заседание № 020 от 09.02.2015 г. на НЕЛК втори специализиран състав по сърдечно-съдови болести. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, се иска решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Претендира се присъждане на направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – не изразява становище.

Ответникът - Агенция "Пътна инфраструктура" - Областно пътно управление - София – чрез юрисконсулт Г. Н., с писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Столично управление "Социално осигуряване“ – не ангажира становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно.

С обжалваното решение на Административен съд София – град е отхвърлена жалбата на С. Ц. С., В. З. Л. и Р. З. Н. от [населено място] – наследници...