Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 467 от 16.03.2017г.,постановено по адм. д. № 937/2016г. Административен съд – Варна, първо отделение, 14-ти състав, е отменил по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], ревизионен акт № Р – 0300315003934-091-002/18.12.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, частично потвърден с Решение № 13 от 12.03.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която за [фирма] са установени задължения по ЗДДС за м. 10/2013г. за сумата над 5 398.43 лева/до 26274.17/лв., за м. 11/2013г. в размер на 7832.44лв. и за м. 12/2013г. за сумата над 4479.02лв./до 11785.16лв./, като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението съдът е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр. В. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 2123.67 лева.

С допълнително решение № 583 от 06.04.2017г. по същото дело административният съд е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението в отменителната му част, като същото следва да се чете, че отменя ревизионен акт № Р – 0300315003934-091-002/18.12.2015г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, частично потвърден с Решение № 13 от 12.03.2016г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр. В. при ЦУ на НАП, в частта, с която в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], № [номер], вх. [номер], ет. [номер], офис [номер], представлявано от управителя Ц. К. Р. не е признат декларирания за възстановяване данък по ЗДДС за м. 10//2013г. за сумата над 5 398.43 лева/до 26274.17/лв., за м. 11/2013г. в размер на 7832.44лв. и за м. 12/2013г. за сумата над 4479.02лв./до 11785.16лв./.

Срещу...