Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], общ. [община], обл. Монтана, подадена чрез процесуалния му представител адв. К., против Решение № 190 от 30.03.2016 г. по адм. д. №521/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-120-2600/3720 от 29.09.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът е неправилно е приел, че след влизането в сила на заповедта на МЗХ, с която е одобрен допустимия за подпомагане слой“Площи в добро земеделско състояние“ ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност. Счита, че тази заповед не освобождава административният орган преди издаването на акта да събере всички доказателства и да ги изясни, което в процесния случай не е сторено. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени изцяло обжалваното уведомително писмо. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, чрез юрк. Х., в писмени отговор и писмено становище, оспорва касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на правилната им преценка е извел обосновани правни изводи. Намира, че точно е установено нестопанисване по отношение на декларираните за подпомагане площи, а критерият за добро земеделско състояние...