Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Б. С., чрез адв. Ел-Т., срещу Решение № 2994 от 02.05.2017 г., постановено от Административен съд – София-град, по адм. дело № 393 по описа на същия съд за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р-22221715002294-091-001/30.09.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която същият с потвърден с Решение № 1927/17.12.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” София при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния зокон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на всички сторени по делото разноски.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. И., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и частично основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА Р-22221715002294-091-001 /30.09.2015г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, в която същият с потвърден с Решение № 1927/17.12.2015г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” София при ЦУ на НАП относно непризнат данъчен кредит данъчен кредит по доставките на [фирма] в размер на 11...