Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта М. Л.-Т., против решение № 1230 от 23.06.2016 г., постановено по адм. д. № 2248/2015 г. от Административен съд-Бургас. С него е отменено уведомително писмо на касатора в настоящото производство за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., като преписката му е върната при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Със същото решение ДФЗ е осъден да заплати разноски в размер на 300 лв.

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 18, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, наричана в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания изложението само „Наредба № 5“. По изложените съображения в касационната жалба моли съда, да отмени съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и направените деловодни разноски.

Ответникът по касация [фирма] е подал отговор на касационната жалба, чрез адвокат Н. С., в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. По изложените съображения в него моли съда, да остави в сила съдебното решение. Към отговора е приложено пълномощно на адвокат Д. Ш., която е представила писмени бележки с характер на писмена защита. В тях иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, за които представя писмени доказателства.

Участвалият по делото прокурор от Върховната...