указания на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 287

София, 16 юни 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ПЛАМЕН ПЕТКОВ

при секретар: Даниела Околийска

и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова

изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова

н. дело № 1520/2011 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на частния обвинител Т. Б. Т. против въззивно решение № 25 от 25.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 712/2010 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на Окръжен съд - Враца.

В касационната жалба се навежда основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, като се правят искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Частният обвинител Т. Т. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител.

Подсъдимият В. Т. Н. и неговият процесуален представител изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата на частния обвинител Т. за неоснователна.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

І. С първоинстанционната присъда № 1489/23.10.2008 г. по НОХД № 282/2008 г. по описа на Окръжен съд - Враца подсъдимият Н. е бил признат за невинен в това, че на 18.07.1999 г., при управление на МПС, нарушил правилата за движение (82, ал. 1 от ППЗДП и чл. 22 от ЗДП) и по непредпазливост, при условията на независимо съпричиняване с водача Т. Т. да е причинил смъртта на Е. Х. Ц. и средна телесна повреда на Т., като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 3 от НК (ред. ДВ бр. 28/82г.).

По протест на прокурора и жалба на частния обвинител Т. е било образувано ВНОХД № 238/09 г. по описа на Софийски апелативен съд. Проведено е допълнително съдебно следствие, в което е допусната, изслушана и приета допълнителна тройна автотехническа експертиза. С решение от 19.06.2009 г. оправдателната присъда е била потвърдена. По жалба на частното обвинение е образувано касационно производство, като с решение, постановено по к. д. № 512/2009 г., ВКС, ІІ н. о. въззивното решение е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от апелативния съд.

При новото разглеждане и с оглед указанията, дадени от касационната инстанция, е било проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което е била назначена и допълнителна автотехническа експертиза. С решение № 154/03.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 848/2010 г. от апелативния съд оправдателната присъда е била потвърдена.

Отново по жалба на частното обвинение е било образувано к. д. № 511/2010, ВКС, ІІІ н. о., като с решение № 532/05.11.2010 г. въззивното решение е отменено, поради констатиране на абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, а делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото също е проведено съдебно следствие, като се приети двете автотехнически експертизи по предходните въззивни производства и е извършен разпит на експертите, които са ги изготвили. С решението, предмет на проверка по настоящето производство, оправдателната присъда отново е потвърдена.

ІІ. Изложеното процесуално развитие на делото и постановените съдебни актове не са единствените по повод настъпилото ПТП на 18.07.1999г. Първоначално, с обвинителен акт е било повдигнато обвинение срещу Т. Т., сега частен обвинител, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК за непредпазливо причинената смърт на Е. Ц., като с присъда от 20.12.2000г., постановена по НОХД № 226/2000 г. по описа на Окръжен съд – Враца, Т. е бил признат за виновен и наказан. Последвала е въззивна проверка, като с решение по ВНОХД № 334/2001 г. присъдата е изменена. По жалба на Т., с решение № 549/22.05.2002 г., постановено по к. д. № 518/01 г. от ВКС, ІІІ н. о., посоченият въззивен съдебен акт е отменен и делото върнато за ново разглеждане. По образуваното ВНОХД №492/02 г. е допусната и изслушана тройна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица А., Г. и П.. С решение от 28.01.2004 г. по това дело присъдата, издадена срещу Т. е била отменена, а делото върнато на прокурора за ново разглеждане, при съображения за изследване на обстоятелства относно отговорността на Н..

С постановление от 27.04.2004 г. (виж л. 123-124 от досието на досъдебното производство) прокурорът е върнал делото за доразследване, като изрично е посочил да се вземе предвид приетата от САС тройна автотехническа експертиза. В хода на това разследване, като обвиняеми са привлечени Т., с обвинение за причиняване смърт по непредпазливост на Ц., и Н., с обвинение за причиняване на смърт по непредпазливост на Ц. и средна телесна повреда на Т., при независимо съпричиняване. Разследването е приключило с мнение за предаване на съд на двамата обвиняеми. С постановление от 09.01.2006 г., прикрепено към досието на досъдебното производство, без да се намира в кориците му, прокурор при Окръжена прокуратура – В. е постановил отделяне на материалите, отнасящи се до деянието на Т. в отделно производство, при съображения, почерпени от чл. 74, ал. 3 от НПК.

Производството, водено срещу Т., е приключило с влязла в сила присъда, след като с решение № 43/08.06.2009 г. по к. д. № 774/08 г. на ВКС, І н. о. е оставено в сила въззивното решение, постановено по ВНОХД № 619/08 г. на САС.

Този преглед на процесуалното развитие, има своето значение, доколкото с обжалваното сега въззивното решение е отправен упрек към първостепенния съд по отношение доказателствената му дейност, конкретно към приобщаването на експертното заключение, изготвено по ВНОХД № 492/2002 г. по описа на Софийски апелативен съд. Съображенията за това са били следните: че посоченото експертно заключение е изготвено по друго дело (по което Т. е бил подсъдим), поради което и не съществува процесуален ред за приобщаването му към доказателствените материали по настоящето дело. Доколкото обаче, продължава съдът, приобщеното експертно заключение не е поставено в основата на изводите по фактите и правото на първата инстанция, констатираното нарушение не е от категорията на съществените и не повлиява върху тяхната правилност (мотиви, л. 58 от дело). Посоченият подход, предприет от въззивната инстанция, по начало е допустим, но проблемът е, че всъщност първата инстанция е коментирала единствено това заключение, изрично посочено в мотивите - виж л. 94 от делото. Неяснотата по въпроса относно доказателствените материали, обсъждани от въззивния съд и поставени в основата на изводите по фактите, е още повече засилена, тъй като в мотивите има позоваване на “тройна авто-техническа експертиза, назначена в хода на досъдебното производство и приобщена към доказателствената маса по надлежния ред” (мотиви, л. 55 от въззивното дело), за каквато експертиза липсват данни да е назначавана, а коментираните експертни мнения от съда са идентични с тези, които са били предмет на експертизата, приета по ВНОХД № 492/02 г.

Причините за това може да са от различно естество: напр, че с цитираното по – горе постановление на прокурора от 27.04. 2004 г., с което делото се връща за доразследване, има изискване за съобразяване на тройната автотехническа експертиза, назначена по ВНОХД № 492/2002 г. на САС, поради което може и да се приеме, че заключението е надлежно дадено в хода на досъдебното разследване, макар и да липсват такива съображения. Причината може да е и друга – неправилността на решението на въззивния съд по сегашното дело относно възможността да се ползва експертното мнение по посочената експертиза при уточненията: че става дума за едно събитие на престъпление, за което е повдигнато обвинение, осъществено при съпричиняване; както и че производството пред първата инстанция е протекло по глава ХХVІІ, чл. 371, т. 1 от НПК, като е било направено изрично искане да се изслуша само заключението на вещите лица именно по тази експертиза – виж съдебните заседания, проведени на 16.09.2008 г. и на 23.10.2008 г.

Посоченото в този абзац, разбира се, не изчерпва възможните фактори, които са довели до констатирания процесуален порок. По важното е друго, че първата инстанция се е позовавала на експертното заключение, дадено по назначената експертиза по ВНОХД № 492/02 г. от САС, което е прието за процесуално недопустимо от състава на апелативния съд, а последният се е позовавал на заключението на тройна автотехническа експертиза от досъдебното производство, каквато не е назначавана в същото след разделяне (а и преди това) на производството с постановление на прокурора. Тоест, по основните въпроси – за скоростта на МПС в момента на удара, мястото на удара, ъгъла между превозните средства в момента на удара и пр. (виж мотиви на решение, л. 60 от въззивното дело), изводите на въззивния съд са останали необезпечени от необходимите специални познания.

Това налага въззивното решение да бъде отменено, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, макар и не по изложените в жалбата доводи, чиято основателност не е необходимо да бъде обсъждана сега. Преодоляването на посочения процесуален порок следва да се отстрани при ново разглеждане на делото във въззивната инстанция, която разполага с широки процесуални възможности, включително и при преценка на необходимостта от провеждане на допълнително съдебно следствие.

В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 и ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

въззивно решение № 25 от 25.02.2011 г., постановено по ВНОХД № 712/2010 г. от Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО

за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на закрито заседание по допускане на доказателства.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.