Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. М. от [населено място], срещу Решение № 355 / 19. 07. 2016 г. по адм. д. № 85 / 2016 г. по описа на Административен съд Плевен - 3-ти състав.
В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че не бил изслушан и не са приети писмените му обяснения. Сочи, че като водач на служебен автомобил нямал възможност да следи дали поставената камера в автомобила е закрита. Излага доводи, че необосновано съдът е приел липсата на процесуално нарушение по отношение разминаването в номера на служебния автомобил в оспорената заповед и във файла за видеонаблюдение. Моли да се отмени решението и да се отмени издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, не се явява и не се представлява.
Ответникът – директора на Областна дирекция на МВР - [населено място], чрез писмен отговор на процесуалния си представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И. Г. М. срещу Заповед № УРИ [номер] / 28. 12. 2015 г. издадена от директора на ОД на МВР - [населено място], за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. В оспорената заповед е посочено, че И. Г. М. – младши автоконтрольор ІІ степен в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР [населено място], изпълнявайки на 11. 07. 2015 г. съвместно с инспектор Д. П. – полицейски инспектор VІ степен в същите структурни звена служебни задължения в наряд по утвърден график със служебен автомобил О. А с рег. [рег. номер на МПС], не е уведомил служебните си ръководители по установения ред за допуснато в нарушение на разпоредбите на т. 7 и т. 10 от Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени с МЗ № 8121з-197 / 19. 02. 2015 г., от инспектор П. в 15.51 ч. на 11. 07. 2015 г. поставяне на преграда върху камера 2, монтирана в купето на посочения автомобил.
Административен съд Плевен подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че Дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР е изпратила сигнал до директора на ОД на МВР - [населено място] за открити нарушения при преглед на видеофайлове относно изпълнение на Организационно-техническите правила за работа с АИС "Видеозаснемане на пътен контрол". На основание данните в сигнала, директорът на ОД на МВР [населено място], е назначил комисия, която да извърши проверка. Резултатите от проверката са обобщени в писмена справка рег. № 316з-27715 от 21.10.2015 г., в която е посочено, че при преглед на видеофайл, намиращ се на диск № 05-01-000051 се установява, че в 15.51 ч. на 11.07.2015 г. инспектор Д. П. поставя кутия от цигари върху камера № 2 върху таблото на служебния автомобил, с което я закрива. В 16.46 часа на същата дата П. премахва поставената кутия от цигари. Въз основа на данните от месечните графици и ежедневната ведомост е установено, че на посочената дата нарядът е бил в състав инспектор Д. П. и младши инспектор И. М., които са използвали служебен автомобил "О. А" с рег. [рег. номер на МПС], В ежедневната ведомост не са отразени данни за закриването на камерата, както и М. не е докладвал за действията на П.. В справката е направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина и е направено предложение за налагане на наказание "порицание" на М.. Служителят е поканен и е бил запознат със съдържанието на видеофайловете, както и със справката. До жалбоподателя е отправена покана, да представи писмени обяснения, както и му е дадена възможност да представи доказателства. Жалбоподателят е дал обяснения, с входящ номер от 13.12.2015 г., в които е посочил, че не е констатирал извършване на нарушение от другия член на наряда.
Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е запознат със заповедта на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на Указанията за работа на полицейските служители със системата за видеонаблюдение, монтирана в автомобил, технически характеристики и правила за работа (Указанията), както и със самите Указания.
Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – директора на ОД на МВР [населено място] и в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР, при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание и другите административнопроизводствени правила, както и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Видно е, че процесният административен акт е издаден на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР), в хипотезата на "неизпълнение на заповед".
Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. В хода на образуваното дисциплинарно производство са приети писмените обяснения на служителя, същият е запознат с резултатите от проверката и му е предоставена възможност да даде допълнителни разяснения и възражения. Наказанието е наложено в законоустановените срокове (чл. 195, ал. 1 ЗМВР във връзка с чл. 196, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР) и след преценка на всички събрани доказателства съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР.
В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че не са приети писмените обяснения на служителя. Видно е, че с покана от 05. 12. 2015 г. (връчена на 09. 12. 2015 г.) М. е поканен да се запознае, както със справката, с която е приключила проверката, така и да представи писмени обяснения по конкретно изложени факти в поканата, и евентуално да представи писмени доказателства. На 13. 12. 2015 г. служителят е представил писмените си обяснения, на които дисциплинарнонаказващия орган е поставил резолюция „приех обясненията“, дата – 23. 12. 2015 г. и е положил подписа си. По същия начин са приети и по–рано дадените от служителя писмени обяснения от 16. 10. 2015 г., като и двете изрично са цитирани в оспорената заповед. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР.
В съответствие със закона е и заключението на Административния съд Плевен, че оспорената заповед е издадена при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки и съобразно целта на закона. Правилно съдът приема за доказано извършването от страна на И. М. на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ ЗМВР - "неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи...". Като е допуснал върху камерата, монтирана на арматурното табло на служебния автомобил, да бъде поставен предмет и по този начин да бъде закрита видимостта в купето, М. е нарушил изискванията на чл. 10 и чл. 7 от Раздел II на "Указанията за работа на полицейските служители със системата за видео наблюдение, монтирана в автомобил. Технически характеристики и правила за работа", утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, които изисквания предвиждат да не се допуска поставянето на вещи и предмети върху арматурното табло и да не се поставят каквито и да е прегради пред камерата, монтирана на таблото на автомобила.
В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите изложени в касационната жалба, че М. нямало как да прецени, дали поставената кутия от цигари закрива камерата. За да е налице нарушение на тези забрани, е достатъчно да се установи поставянето на предмети върху арматурното табло на автомобила, съответно закриването на камерата с такива.
Безспорно установено по делото е, че на посочената в заповедта дата и час, при изпълнение на служебните си задължения като назначен в наряд със служебен автомобил рег. [рег. номер на МПС], инспектор П. е закрил автоматизирано техническо средство - камера 02, поставена на арматурното табло на служебния автомобил, с поставяне пред нея на кутия от цигари. В същото време младши инспектор М. не е уведомил служебните ръководители за извършените от П. действия. Неоснователни са и доводите, че М. не е у забелязал тези действия на П., тъй като бил зает с управлението на служебния автомобил. Очевидно е, че арматурното табло е точно пред полицейските служители и под предното стъкло, което водача следва да наблюдава, за да може да управлява автомобила. В този смисъл, всяка една вещ поставена на арматурното табло, би била лесно видима, както от пътника, така и от водача, поради което не би могло да се приеме тезата на М., че не бил забелязал поставената кутия.
Неоснователни са и доводите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който приел, че не е налице нарушение в погрешното посочване на номера на служебния автомобил. От страна на Административен съд Плевен са изложени подробни мотиви, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло.
Видно от огледа на видеофайловете, извършен от съда в присъствието на страните, действително е посочен рег. [рег. номер на МПС] на служебния автомобил, вместо рег. № 5427 ВК, но това нарушение не е съществено. При огледа на файловете М. се е разпознал себе си на мястото на водача, както и инспектор П.. В същото време, изрично М. е посочил, че автомобил с такъв рег. [рег. номер на МПС] няма в сектор „Пътна полиция“. При това положение, независимо, че във файла е сгрешен номера на служебния автомобил, след като безспорно на посочената дата и час именно М. и П. са били в наряд, като са допуснати извършването на посоченото по-горе дисциплинарно нарушение, погрешното изписване на номера не е нарушило по никакъв начин правото на защита, още повече, че в оспорената заповед е посочен правилния номер. В същото време, констатациите от видеофайловете, които са отразени и в справката с резултатите от проверката не са оспорени от жалбоподателя.
Съдът правилно е анализирал доказателствата и правилно е установил фактите по спора, поради което не е налице твърдяната необоснованост на изводите му. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира за законосъобразни изводите на решаващия съд досежно правилното приложение на материалния закон и съответствието с преследваната от него цел при издаване на обжалваната заповед от административния орган.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство - юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е своевременно направено с писмения отговор. Независимо, че в представения списък на разноските се претендира възнаграждение в размер на 600 лв., съдът намира че следва да бъде присъдена сумата от 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355 / 19. 07. 2016 г. по адм. д. № 85 / 2016 г. по описа на Административен съд Плевен - 3-ти състав
ОСЪЖДА И. Г. М. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.