Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК,образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.В. срещу решение № 432 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 18/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение, немотивираност и незаконосъобразност и се претендира отмяната му, със законните последици.
Ответникът главен архитект на О. Х,в писмено становище излага доводи за незаконосъобразност на решението и основателност на касационната жалба и моли за отмяна на решението и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу виза /комбинирана скица/ от 18.11.2016г. за проектиране на „търговски обект на един етаж“.
О. [], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. К., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението изцяло като обосновано, правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена по жалба на [фирма] виза от 18.11.2016г. за проектиране на „търговски обект на един етаж“, издадена от главния архитект на О. Х /комбинирана скица №[номер]/16.11.2016г./ в УПИ [номер] – „за обществено жилищно строителство и магазини“ на основание чл. 134, ал. 6 и чл. 42 от ЗУТ.Прието е, че визата е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура, но при неправилно приложение на материалния закон - не са спезини изискванияна на чл. 134, ал. 6 във вр. с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ,поради предвиждане на ново допълвашо застрояване, което е извън предметния обхват на ал. 6, чл. 134 от ЗУТ. Обсъдено е подробно заключението на приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза, установяваща по безспорен начен, че с визата се променя "разположението и конфигурацията" на предвидените в УПИ [номер] сгради по действащия ПУП-ПРЗ,одобрен със заповед №73/1988г.,тъй като се предвижда ново застрояване към жилищна сграда за разширяване на съществуващ търговски обект-преустроен гараж. Изложени са допълнителни мотиви и за ненадлежно сезиране на адм. орган от субект, извън кръга на възложителите по смисъла на ал. 1, чл. 140 ЗУТ, липса на линии на застрояване към част от съществуващия магазин /стълби/ и несъответствие на визата с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,поради противоречие в правните основания на чл. 134, ал. 6 и чл. 42 от ЗУТ.
Решението е правилно и законосъобразно, постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка.
Приетите за установени от административният съд фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото, а решаващият правен извод за незаконосъобразност на оспорената виза, поради несъответност и противоречие на визираните в нея правни основания на чл. 134, ал. 6 и чл. 42 от ЗУТ е обоснован с промяната на "разположението и конфигурацията" на предвидените в УПИ [номер] застройки, т. е. превилигированият ред по ал. 6, чл. 134 ЗУТ е неприложим, а се следва процедиране на изменение на действащия ПУП-ПЗ на някое от основанията по чл. 134 ЗУТ.Оно съдът е приел, че визата не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 2 ЗУТ и параметрите на исканото с визата застрояване не съвпадат с тези на действащия ПУП - ПРЗ от 1988г. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ,към която норма препраща ал. 6, чл. 134 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. В случая е безспорно обстоятелството, че процесната виза не отразява пълно застрояването в УПИ [номер] и част от елементите на основната жилищна сгада и магазина, като промяната в застрояването не е в рамките на предвидената с действащия ПУП-ПЗ конфигурация и разположение на сградите - обозначено е свързано застрояване на предвидената едноетажна стопанска /търговска/ пристройка с жилищната сграда. Освен това се допуска промяна в параметрите на предвиденото с ПУП застрояване, описани от експерта. Предвид това и след като е налице действащ за процесния УПИ [номер] ПУП – ПРЗ, с нанесени линии на застрояване и с процесната виза е отразено различно застрояване от това по действащия ПУП, както правилно е приел административният съд, не са били налице законовите предпоставки по чл. 134, ал. 6 във връзка с чл. 14, ал. 2 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране и изработване на искания проект.
Изложеното сочи на незаконосъобразност на процесната виза само на посоченото основание, поради което не следва да се обсъждат останалите доводи за липсата на легитимация по ал. 1, чл. 140 ЗУТ у заявителя, ненанесена кадастлана основа и налични комуникации в УПИ.
Предвид горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника [фирма],касаторът дължи разноските за настоящата инстанция по представения списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 500лв.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 432 от 10.07.2017 г., постановено по адм. дело № 18/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 500лв / петстотин лева/,разноски. Решението е окончателно.