Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК) срещу решение № 4272 от 26.06.2017 г., постановено по административно дело № 11244/2016 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отменена негова заповед № ЧР-33-24/05.10.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на заповедта бъде отхвърлено. Излага подробни съображения, че съдът е извършил неправилна преценка на функциите на длъжността, заемана от жалбодателя и тези за длъжността „специалист“ в отдел „[наименование] и логистика“ в дирекция „[наименование]“, както и относно разликата в изискванията, функциите и длъжностните задължения на двете длъжности, които са нормативно различни позиции. Претендира заплащане на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – М. В. М. чрез процесуален представител в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Излага подробно аргументи за законосъобразност на оспореното решение. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Обжалваното решение е постановено от АССг след надлежно сезиране от активно легитимирана страна против индивидуален административен акт, с който се засягат пряко и непосредствено нейни законни права и интереси в рамките на предоставената му от закона компетентност, при което е валидно и допустимо.

За да отмени оспорената пред него заповед първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства приема, че същата е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна като са събрани необходимите и относими доказателства, като въз основа на същите е изведен законосъобразен извод за постановяване на заповедта при липса на фактическите и правни основания посочени в нея.

На първо място следва да бъде посочено, че при съпоставка на приложените към делото длъжностни разписания в сила към 26.09.2016 г. и към 03.10.2016 г. се установява, че общата численост на персонала се е увеличила от 345 на 397 щатни бройки, като тази в обща администрация, в която е заемал длъжност М. е увеличена от 33 на 37 щатни бройки. Само този факт безспорно установява, че в случая при липсата на намаление на щатните бройки, а дори с увеличението им общо с 52 за АГКК и в частност с 5 в Обща администрация, в която се е намирала длъжността, заемана от жалбодателя води до извод, че в случая не е спазена целта на закона. Това е така и поради обстоятелството, че обособяването на отделна дирекция „[наименование]“ и увеличение на броя на длъжностите в тази администрация предполага, че органа в рамките на оперативната си самостоятелност приема, че оптимизация на работата е необходимо разкриване на допълнителни щатни бройки, предвид задължението си по чл. 2, ал. 6 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) да планира и изпълнява дейността си по начин, който води до постигане на висок обществен резултат при възможно най-икономично използване на ресурсите.

Доколкото с приемането на Устройствения правилник на АГКК с ПМС № 242/17.09.2016 г., обн. ДВ бр. 76/30.09.2016 г., в сила от същата дата е променена структурата на Обща администрация, като същата вече е структурирана в две, а не в една дирекция правилно съдът е извършил съпоставка на длъжностите – тази, заемана от жалбодателя до издаване на заповедта и тези на специалист, младши експерт и старши експерт в отдел „[наименование]“ в новосъздадената отделна дирекция „[наименование]“, при което правилно е прието, че макар поради приемането на новата структура формално длъжността, заемана от М. да не съществува като нормативно определена позиция – „старши експерт“, в отдел „[наименование]“, дирекция „[наименование]“ същата е запазена като система от функции, които са пренасочени към повече от една длъжност, като в най-голяма степен са запазени в длъжността „специалист“ в отдел „[наименование]“. Наведения в жалбата довод, че наименованието на длъжностите в администрацията може да бъде променяна по свободна преценка на органа е неоснователен, тъй като обосновава извод за административен произвол. Административните органи са длъжни при изпълнение на задълженията си да спазват принципите за законност ( чл. 4 АПК), задължаващ ги административните актове да се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона, за съразмерност (чл. 6 АПН) задължаващ гида упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като постановените от тях административни актове и тяхното изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. В конкретния случай самия факт на увеличение на броя на длъжностите, които изпълняват функциите и задачите, изпълнявани от жалбодателя води до извод, че не е налице съкращение на длъжността, а напротив увеличен е броят на служителите, а освен това органът в случая не е избрал възможността, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, доколкото увеличения брой служители в държавна администрация, които да изпълняват функциите, на една длъжност води до допълнително натоварване на бюджета във вид на заплати и осигуровки.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4272 от 26.06.2017 г., постановено по административно дело № 11244/2016 г. от Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на М. В. М., с ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.