Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на община Б. против решение № 1714 от 27.10.2016 г. постановено по адм. дело № 1386 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - Бургас.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Излага, че неправилно съдът е посочил разпоредбата на чл. 105 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК). Цитираната норма урежда подаване на друг вид декларации, при които задълженото лице само посочва основата и дължимия данък. В случая лицето е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ), с която е декларирало данни, въз основа на които администрацията да изчисли размера на вземането. Първоначално е подадена декларация № 10826 от 16.02.2016 г. След обработването й вземането е изчислено на същия ден, като лицето е уведомено за размера му, както и за кои периоди се отнася. Лицето (в случая съсобственик) не е оспорило изчисленото вземане по надлежния ред, а е имало възможност да го направи. Това следва пряко от нормата на чл. 107, ал. 3, изр. 1 и 2 от ДОПК. Няма данни да е поискано издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Сумите са заплатени доброволно, поради което няма основание да бъдат възстановени. Затова е неправилен изводът на съда, че органът по приходите служебно е следвало да издаде акт и да установи вземането. Акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК може да се издаде служебно, но при условие, че задължението не е платено в срок. Няма как да бъде споделена и тезата на съда, че подписването на декларацията било продиктувано от нуждата за снабдяване с данъчна оценка, за предстоящо производство по издаване на констативен нотариален акт. Дори твърдението да е принципно...