Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Б., частен земеделски стопанин, против решение № 2255/10.11.2016 г., постановено по адм. дело № 2325/2016г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на Б. против решение № 2153-03-59/15.07.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Варна, с което е отхвърлена жалбата на същото лице с искане за обявяване на нищожността и за тълкуване на влязло в сила разпореждане № 123/ 27.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 28.05.2012 г. с А. Р. А. злополука, е призната за трудова. Жалбоподателят поддържа че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като от съдебния състав не са изложени съображения, мотивиращи извода за отхвърляне на жалбата и в частта по искането за тълкуване. Моли решението да бъде отменено и делото за бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или евентуално след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който решението на директора на ТП на НОИ – Варна да бъде отменено и да бъде прогласена нищожността на оспореното разпореждане. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Варна оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд за бъде оставено сила. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателя разноски. Останалите ответници не изразяват становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното...