Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно -процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. М. А., гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат И. Ш., против решение № 5293/23.08.2017 г., постановено по адм. дело № 4349/2017 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу Решение № 8515/10.04.2017г. на Председателя на ДАБ по отношение отказа на административния орган да предостави на М. М. А. бежански и хуманитарен статут.Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната част с произтичащите от това правни последици.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател М. А., не се явява. Представлява се от адв. Ш., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, изложени в писмени бележки.
Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. И., която оспорва касационната жалба, представя докладна записка за напускане от страна на чужденеца на регистрационно-приемателния център и актуална справка за страната на произход – Афганистан, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно –правилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, изложени устно в хода по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. А., гражданин на Афганистан против решение № 8515/10.04.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ), е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Споделени са изводите на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като жалбоподателят не е посочил да е имал проблеми с официалните власти или с организация, както и да е бил подложен на преследване, заради своята религия, политическа принадлежност или народност. Наред с това неговата бежанска история не съдържа елементи, обусавящи обстоятелството, че той се нуждае от закрила. В тази връзка е прието, че причините от личен характер за напускане на страната по произход не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец.
Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При разглеждането на този въпрос е съобразена и приложената към делото справка, от която е видно, че като основна заплаха за състоянието на сигурността в Афганистан се приемат атентатите в страната, насочени срещу мисията на НАТО, представители на официалните власти и цивилни лица. Съдът е приел, че не съществуват доказателства за това, че ситуацията в страната достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Отделно от това е съобразено и решение на СЕС от 17 фувруари 2009г. по дело С-465/2007г., както и тълкуването на дефинираното понятие"посегателство" в чл. 15, б"в" от Директива № 2004/83/ЕО. Тези обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че в страната на произход на жалбоподателят има условия за сравнително безопасен и нормален живот, а причините за напускането на Афганистан са с икономически произход, който изключва предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ.
Като неоснователни са отхвърлени и твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при провеждане на административното производство, тъй като на основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), във връзка с § 1, т. 4 от ЗУБ на оспорващия е назначен представител от Агенцията за социално подпомагане за предоставяне на особена закрила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд - София град.
Обосновано АССГ е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби.
Административният съд е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи.
Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на М. А. за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно „пълзяща скала“ посочена в т. 39 на тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила.
Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, тъй като кандидатът не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му.
Към делото са налични справки на дирекция „Международна дейност” относно ситуацията в Афганистан. Действително в справките са посочени единични случаи на самоубийствени атентати, но те не могат да се приемат за вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и по смисъла на чл. 1 от допълнителен Протокол II към тях от 8 юни 1977 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, поради което e направил извод, че нормите на международното хуманитарно право не намират приложение. Видно от доказателствата по делото, кандидатът за статут не е заявил опасения за сигурността и живота си, поради политически причини или проблеми с официалните власт, Въпреки нападенията в отделни провинции от талибани и други бунтовнически групи над мирни граждани, същите не могат да обосноват приложението на разпоредбите на ЗУБ по отношение на касатора. Макар атентатите, заплашващи сигурността на Афганистан да са основна заплаха, страната има напредък в икономическото си развитие, както и постоянна тенденция към стабилизиране и обстановката създава условия за сравнително безопасен и нормален живот. В този смисъл първостепенният съд правилно е приел, че касатора не е посочил като причина да напусне Афганистан нито една от реалните опасности, предвидени чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като изложеното в интервюто от него притеснение е от криминално естество и не обосновава заплаха за сигурността и живота му. По делото не са представени никакви достоверни доказателства, че чужденецът е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, както и с проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. Не се установени и тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. От доказателствата по делото е видно, че молбата на касатора не се подкрепя от доказателства в този смисъл. При тези данни правилно е заключението на административния орган, че не са налице предпоставките на чл. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на чужденеца на бежански и хуманитарен статут.
От последната актуална справка № МД -290/05.04.2018 г. се потвърждават сходните изводи с тези на първоинстанционният съд.
Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касационния жалбоподател нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5293/23.08.2017 г., постановено по адм. дело № 4349/2017 г. по описа на Административен съд – София, с което е отхвърлена жалбата на М. М. А. срещу Решение № 8515/10.04.2017г. на Председателя на ДАБ по отношение отказа за предоставяне на бежански и хуманитарен статут РЕШЕНИЕТО е окончателно.