Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. Т против решение № 16/12.02.2018 г. по адм. д. № 458/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-04000416005339-091-001/28.02.2017 г., поправен с РА №П-04001117042045-003-001/13.03.2017г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП – гр. В.То, в частта потвърдена с Решение № 140/22.05.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В.То при ЦУ на НАП, с която на А. А. Б., действащ като [фирма], ЕИК[ЕИК], по ЗДДС за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са определени допълнителни задължения за ДДС в размер над 2133, 35 лв. до 7628, 50лв. и съответните лихви; по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, в която са определени допълнителни задължения за 2011 г. и 2012 г. в размер на 862, 00 лв. и лихви 343, 35лв.; по КСО и ЗЗО в частта, с която са определени дължими вноски за задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за данъчен период 2012 г. за ДОО в размер на 653, 34 лв. и лихви 254, 46 лв., за ДЗПО-УПФ в размер на 255, 21 лв. и лихви 99, 41 лв. и за ЗО в размер на 408, 34 лв. и лихви 159, 05 лева. Касаторът сочи доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в оспорената част и по същество да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - А. А. Б., действащ като ЕТ не се...