Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Б. З. И. срещу решение № 523/03.04.2017г., постановено по адм. дело № 2716/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-263 от 04.11.2016г., издадено от Директора на ТП на НОИ-гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № [ЕГН]/Протокол Ра-305/20.05.2014г. на Ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ - гр. П.. Изложените подробни съображения за необоснованост и неправилно приложение на чл. 114, ал. 1 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ – Пловдив), в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за неправилност на обжалваното решение и счита, че следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с...