Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по касационна жалба на И. А. С. от [населено място] срещу Решение № 956 от 06.06.2017г., постановено по административно дело № 503/2017 г. на Административен съд –Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение № 2153-15-18/ 27.01.2017г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №[ЕГН], взето с протокол №01262/08.07.2015г. за изменение и допълнение на Разпореждане №[ЕГН], взето с протокол №572/31.03.2015г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е прекратено производството в тази му част.
В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, като се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт К. М., излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.
Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
Подложеното на касация съдебно решение е постановено по отношение на акт,...