Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 93, ал. 1 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО).

Образувано е по жалба на [фирма], със седалище и адрес: [населено място], представлявано от изпълнителния директор К. Г. И., действащо чрез пълномощниците – адв. Т. и адв. А., против решение № ООп-ОМ-4-01/23.01.2018 г. на Министъра на околната среда и водите, ведно с негово приложение № 1, в частта по т. 2 от решението и против т. т. 4, 5, 6, 8, 9, 10, 11, 13 и 15 от приложение № 1. Поддържа се становище за липсата на материалноправни предпоставки за промяна на издаденото разрешение. Развити са съображения, че решението в оспорената част е нищожно, недопустимо и необосновано. Наведени са доводи, че същото е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта му. Иска се прогласяване на нищожност на решението в оспорената част, алтернативно да се отмени оспорената част от решението и приложение №1 към него. Претендира се присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – Министър на околната среда и водите, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва основателността на подадена жалба. Намира издаденото решение, ведно с приложение №1 представляващо неразделна част от него, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от оспорващия.

Върховният административен съд - шесто отделение в тричленен състав, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

[фирма] подава заявление - образец №4,...