Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1789/19.10.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2935 по описа за 2016 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-03000315010650-091-001/11.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена и изменена с Решение № 336/10.10.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с която на В. В. П. са установени следните задължения: І. ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2009 г. – 12136, 30 лв. и лихви 7699, 55 лв.; за 2010 г. – 7481, 03 лв. и лихви 3969, 72 лв.; за 2011 г. – 6630, 90 лв. и лихви 2831, 7 лв.; за 2012 г. – 3984, 87 лв. и лихви 1295, 28 лв. ; за 2013г. – 2985, 14 лв. и лихви 667, 04 лв.; за 2014 г. – 4775, 46 лв. и лихви 581, 85 лв; ІІ. Задължения за осигурителни вноски за ДОО: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 2123, 52 лв. и лихви 1051, 35 лв.; за 2012 г. 2426, 88 лв. и лихви 788, 825 лв.; за 2013 г. – 2734, 08 лв. и лихви 610, 94 лв.; за 2014 г. – 3041, 28 лв. и лихви 370, 51 лв.; ІІІ. Задължения за Универсален пенсионен фонд: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 829, 50 лв. и лихви 410, 68 лв.; за 2012 г. – 948, 00 лв. и лихви 308, 36 лв.; за 2013 г. – 1068, 00 лв. и лихви 239, 34 лв.; за 2014 г. – 1188, 00 лв. и лихви 146, 73 лв; ІV. Задължения за здравноосигурителни вноски: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 1327, 20 лв. и лихви 567, 50 лв.; за 2012 г. – 1516, 80 лв. и лихви 493, 04 лв.; за 2013 г. – 1708, 80 лв. и лихви 381, 83 лв.; за 2014 г. – 1900, 80 лв. и лихви 231, 60 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението в оспорената част поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и потвърждаване на РА. Претендира разноски.

Ответникът - В. В. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. На 04.05.2018 г. от адв.П.-Т. е постъпила молба, в която същата моли да се даде ход на делото заявява, че оспорва касационата жалба, няма искания по доказателствата и излага доводи по съществото на спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

С решението си в обжалваната му с касационна жалба част Административен съд – Варна е отменил Ревизионен акт № Р-03000315010650-091-001/11.07.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в частта потвърдена и изменена с Решение № 336/10.10.2016 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с която на В. В. П. са установени следните задължения: І. ДДФЛ по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ: за 2009 г. – 12136, 30 лв. и лихви 7699, 55 лв.; за 2010 г. – 7481, 03 лв. и лихви 3969, 72 лв.; за 2011 г. – 6630, 90 лв. и лихви 2831, 7 лв.; за 2012 г. – 3984, 87 лв. и лихви 1295, 28 лв. ; за 2013г. – 2985, 14 лв. и лихви 667, 04 лв.; за 2014 г. – 4775, 46 лв. и лихви 581, 85 лв; ІІ. Задължения за осигурителни вноски за ДОО: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 2123, 52 лв. и лихви 1051, 35 лв.; за 2012 г. 2426, 88 лв. и лихви 788, 825 лв.; за 2013 г. – 2734, 08 лв. и лихви 610, 94 лв.; за 2014 г. – 3041, 28 лв. и лихви 370, 51 лв.; ІІІ. Задължения за Универсален пенсионен фонд: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 829, 50 лв. и лихви 410, 68 лв.; за 2012 г. – 948, 00 лв. и лихви 308, 36 лв.; за 2013 г. – 1068, 00 лв. и лихви 239, 34 лв.; за 2014 г. – 1188, 00 лв. и лихви 146, 73 лв; ІV. Задължения за здравноосигурителни вноски: за периода 15.02.2011 г. – 31.12.2011 г. – 1327, 20 лв. и лихви 567, 50 лв.; за 2012 г. – 1516, 80 лв. и лихви 493, 04 лв.; за 2013 г. – 1708, 80 лв. и лихви 381, 83 лв.; за 2014 г. – 1900, 80 лв. и лихви 231, 60 лв.

В решението си в останалата му част първоинстанционният съд е отменил установените задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размера им над 2614лв. за данък и над 1658, 50лв. за лихва, в която част, както и в частта, в която е отхвърлена жалбата на лицето като неоснователна, решението не е оспорено от страните и като такова е влязло в законна сила.

За да уважи частично жалбата на ревизираното лице, съдът е установил от фактическа страна, че процесната ревизия е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като органите по приходите са приели, че В. П. в качеството си на физическо лице е извършвало търговия със стоки /бельо/, каквато е и основната дейност на дружеството му [фирма], без да декларира получените доходи в Приложение 2 към ГДД. Получените преводи по банковите му сметки и от наложен платеж, представляват недекларирани доходи от търговска дейност. Въз основа на всички установени данни е извършена съпоставка на получените доходи и извършените разходи от ревизираното лице по години, като са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и ЗОВ за периода 2009 г. – 2014 г. По съществото на спора съдът е приел за неправилен извода на органите по приходите, че жалбоподателят е реализирал доходи от стопанска дейност – продажба на стоки с наложен платеж, тъй като не са събрани доказателства отразените по години суми по наложените платежи действително да са изплатени на жалбоподателя, поради което изобщо не е доказано, че е реализирал доходи в посочения размер. По тези съображения, за разлика от сумите, постъпили по банковите сметки на жалбоподателя, за които съдът е приел, че са доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, такъв извод не може да се направи по отношение на установените в хода на ревизията „суми от наложени платежи“. Според решаващия състав освен, че неправилно са включени в основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ, след като липсват доказателства за получаването им по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, тези суми не могат да се приемат за облагаеми доходи от друг източник, за които се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приел е незаконосъобразен РА и в частта относно установените задължения за ЗОВ за процесните периоди с аргумент, че установения при ревизията доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 ДОПК не е доход от трудова дейност и не подлежи на облагане с осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица по чл. 6, ал. 8 КСО.

Решението в оспорената част е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът оспорва изводите на съда, че няма обективни данни за това, че сумите по наложените платежи са били действително получени от В. П.. Твърди се, че съдът не е извършил анализ на всички събрани доказателства, в т. ч. хронологичните регистри на сч. см. 501 „Каса“ на [фирма] и на информацията предоставена от куриерските фирми. Въз основа именно на хронологичните регистри на см. 501 „Каса“ на [фирма] се установява, че на датите на получаване на наложените платежи дружеството не е отразявало постъпването на парични средства в касата си от клиенти, няма отразявани операции за разчетите с куриерските фирми, както и за отложеното плащане, представляващо следствие от наложения платеж, от където да се установи, че дружеството е осчетоводило получаването на паричните средства посредством техните услуги. За съответните дати на получаване на наложения платеж няма и издадени фактури от [фирма], които да се обвържат с имената на лицата платци на сумите. След като [фирма] не е осчетоводило съответните сч. операции, то не е получило и задържало в имуществото си процесните суми, т. е. тези суми са получени фактически именно от В. П., независимо, че в товарителниците като изпращач/получател може да е посочено [фирма]. Неправилно тези суми са изключени и от доходите от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Не е установено дружеството да е отразило извеждане на суми от касата си и банковите си сметки за плащане на сумите по наложения платеж, което означава, че разхода за тези доставки не е за сметка на дружеството, а е фактически на В. П., което е индикация за извършваната от това лице търговска дейност. Възраженията са неоснователни.

По същество оспорването в жалбата е концентрирано върху изводите на съда, че установените получени от РЛ суми от банкови преводи и наложен платеж не са доходи от търговска дейност. Настоящият състав споделя изводите на съда, че постъпилите суми по банкови сметки на В. П. с основание „превод“ и „захранване“ следва да се квалифицират като доходи от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, но не са доходи от търговска дейност и не следва да се облагат с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

За да се обоснове прилагането на чл. 122 ДОПК, е следвало да бъде установено по категоричен начин наличието на извършени от РЛ доставки на стоки чрез куриерски фирми към различни получатели и заплащани от клиентите с наложен платеж, съответно да се установи по категоричен начин налице ли са укрити приходи от продажби на стоките, които да бъдат обложени с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В процесния случай по отношение на сумите „получени от наложени платежи“, в таблицата на стр. 68-70 от РД, органите по приходите не са посочили име на куриер, номер и дата на товарителница, а само получател и сума. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията и дадените отговори от куриерските фирми се установява, че са налице фактури за куриерски услуги, но издадени само на [фирма]. По делото не са налични товарителници и РКО, въз основа на които да бъде удостоверено по категоричен начин, че именно В. П. е получил суми чрез наложен платеж, съответно да бъде прието, че извършвал търговска дейност – продажба на дрехи/бельо. Липсата на отразяване в хронологичните регистри на см. 501 „Каса“ на [фирма] на постъпили парични средства в касата от клиенти чрез наложен платеж, както и липсата на отразяване на операции за разчети с куриерските фирми, не може да се вмени в тежест на физическото лице, още повече да обоснове извод, че именно то, а не дружеството е развивало търговска дейност.

Липсата на счетоводна отчетност съгласно ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) или в случай, че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, биха обосновали прилагането на ревизия по особения ред по отношение на [фирма] и наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, но не и възникване на задължение за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за управителя на дружеството – В. П. с твърдение за извършване на търговска дейност. След като не е безспорно установено именно извършването на търговска дейност от ревизираното лице, то незаконосъобразно с РА са начислени и задължения за ЗОВ за процесните периоди.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в оспорената част е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба.

При този изход на спора на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение, а ответникът не е претендирал присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1789/19.10.2017 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 2935 по описа за 2016 г. в обжалваната част. Решението е окончателно.