Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Контрол” при Териториална дирекция на НАП гр. В., срещу решение №1929 от 02.11.2017 г. постановено по адм. д.№2380 по описа за 2017 г. на Административен съд /АС/ - гр. В., с което е отменена заповед №266-ОП от 29.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на [фирма], гр. [населено място] е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект": ресторант [наименование], находящ се в [населено място], ул.[улица], кв.[квартал],както и забрана достъпа до него за срок от три дни.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Възразява се срещу изводите на съда относно противоречието на възложената принудителна административна мярка с целта на закона. Поддържа, че са налице материално правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, за законосъобразността на която било достатъчно наличие на констатирано нарушение с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗАНН. Счита, че при констатирано от проверяващите нарушение са налице предпоставките за издаване на ПАМ, като органът е длъжен да издаде заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна по касационната жалба [фирма], не изразява становище по оспорването.

Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, дава заключение за допустимост и основателност на оспорването. Неправилна е преценката на съда за противоречие на издадената заповед с целта на закона. Предлага решението да бъде отменено, като неправилно постановено и жалбата да бъде отхвърлена, тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 146 от АПК на наложената принудителна мярка.

Върховният административен съд, Осмо отделение, след преценка относно допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на контрол пред административния съд е била заповед №266-ОП от 29.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. В., с която на [фирма] на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на обект": ресторант [наименование], находящ се в [населено място], район[район], ул.[улица] и забрана на достъпа до него за срок от три дни.

За да отмени заповедта съдът е приел, че от събраните в административното производство доказателства се установява извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискално устройство на МФ. За това е съставен протокол за извършена проверка №028199/21.07.2017 г. от контролните органи, както и акт за установяване на административно нарушение АУАН №0078779 от 21.07.2017 г.

Според мотивите на АС-Варна, заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варана е действал при условията на обвързана компетентност, като въз основа на установените факти е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал. 1, т. 1 б.“а“ от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка е във връзка с направената от проверяващите констатация, че издадената касова бележка за извършена продажба в търговския обект не съдържа адреса на търговския обект. Според съда това е достатъчно основание да се приеме извършването на нарушение и да бъде наложена принудителната административна мярка.

За да отмени заповедта, първоинстанционният съд е приел, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона. Целта на принудителната мярка в конкретния случай е да предотврати извършването на неправомерно деяние. Същата не може да бъде постигната със запечатването на обекта. Такава превантивна мярка би могла да има целения ефект при другите хипотези предвидени в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, но не и в случаите на липса на реквизит в съдържанието на издадената на касова бележка по чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съдът е приел, че в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 от АПК. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е фактът, че непосредствено след извършване на нарушението е издаден касов бон, поради което вредните последици от деянието са отстранени незабавно.

Решението на Административен съд - гр. В. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост.

На търговския субект е наложена принудителна административна мярка за неспазване на реда за издаване на документ за търговска продажба по чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. - всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, като същата има определено съдържание. Съобразно правомощията си на 21.07.2017 г. приходните органи извършили проверка на търговски обект, находящ се в [населено място], район[район], ул.[улица], представляващ ресторант [наименование], която документирали по реда на чл. 110, ал. 4 ДОПК, със съставянето на протокол. С него се установява с доказателствената сила на официален документ по чл. 179, ал. 1 ГПК, че при извършена контролна покупка на стойност 9.90 лв., в процесния ресторант е издаден касов бон, в който липсват необходимите реквизити по чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Не е посочен на адресът на търговския обект.

При установяването на горните факти, административния орган е бил длъжен да наложи принудителната административна мярка. В тази връзка заповедта е пространно мотивирана при съобразяване на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и налагане на административна принуда в минимален размер от 3 дни. Административният орган правилно е съобразил значимостта на охранявания обществен интерес, целите на ПАМ, да се осъществи превенция срещу укриването на извършени продажби на стоки или услуги в търговските обекти, като в същото време се цели и превъзпитанието на нарушителя към спазване на установения правов ред. Определеният срок е минимален в сравнение с определения максимален такъв по закон и в административния акт са изложени мотиви, които позволяват да се заключи, че продължителността на срока е определена при спазване на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК.Аистративният акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая е взето предвид, че нарушението е за първи път и че фискален бон е издаден. Не са събрани обективни данни, въз основа на които да се приеме, че с ПАМ за посочения срок се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

С оглед на това следва да бъде прието, че в заповедта се съдържат мотиви относно срока за налагане на ПАМ и противно на заключението на решаващия състав на АС-Варна настоящата инстанция намира, че наложената ПАМ не противоречи на принципа на съразмерността.

Като е приел друго и е отменил заповедта като незаконосъобразна, Административен съд - гр. В. е постановил неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него следва бъде постановено друго такова, с което жалбата на [фирма] - гр. [населено място] срещу заповед № 266-ОП от 29.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект": представляващ ресторант [наименование], находящ се в [населено място], район[район], ул.[улица] и забрана достъпа до него за срок от три дни следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ДОПК, в размер на 100 лева съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1929 от 02.11.2017 г. постановено по адм. д. № 2380 по описа за 2017 г. на Административен съд - гр. В. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на [фирма] със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица], №34, представлявано от управителя Р. Н. Н. срещу заповед № 266-ОП от 29.07.2017 г. на Директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП гр. В., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект": ресторант [наименование], находящ се в [населено място], район[район], ул.[улица] и забрана достъпа до него за срок от 3 дни.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление гр. [населено място], [улица], №34, да заплати на ТД на НАП - гр. В. юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.