Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от доц. д-р К. А., против решение № 1334 от 01.03.2017 г. по адм. дело № 10254/ 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на болничното заведение против писмена покана изх. № 29-02-50/01.09.2016 г., издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), за възстановяване на сумата 2708, 00 лева, получена без правно основание.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен административния акт. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Столичната здравноосигурителна каса не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на [фирма], [населено място]", срещу писмена покана изх. № 29-02-50/01.09.2016 г., издадена от директора на СЗОК, за възстановяване на сумата 2708 лв., представляваща стойността на заплатените без правно основание средства по амбулаторни процедури № 38 и № 18 за месец май 2016 г. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата...