Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.София, 07.06.2017г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева търговско дело № 60197/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], представлявано от управителя Д. К. Д., против въззивно решение № 418/07.03.2016 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 4905/2015 г., с което е отхвърлен иск на търговското дружество против Е. Н. Н. „по чл. 124 ГПК и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД“, както и в частта относно съдебноделоводните разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 196/24.02.2017 г. по следните процесуалноправни въпроси: за съдържанието на мотивите на въззивната инстанция и допустимо ли е предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, след приключило производство по издаване на дубликат на изпълнителния лист по чл. 248 ГПК от 1951 г., отм., съответно по чл. 409 ГПК от 2007 г.

По въпроса за съдържанието на мотивите на въззивното решение се установява противоречие с указанията в ТР 1/2013 г. на ОСГТК за характера на въззивното производство, както и със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК.

Както е изяснено в ТР 1/2013 г. ОСГТК, дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. При действието на ГПК от 2007 г., при т. нар....