Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на зам. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“/ОПРР/ и главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” при Министерство на регионалното развитие и благоустройството/МРРБ/ срещу решение № 5002/13.07.2016г., постановено по административно дело № 1555 по описа за 2016 г. на Административен съд София - град (АССГ).
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Сочи, че решението на административния съд е недопустимо, тъй като оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Неправилно АССГ е стигнал до извод за липсата на нарушение на чл. 58, ал. 2 ЗОП отм. ,
Ответникът – [община], чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде потвърдено по съображения изложени в представен по делото писмен отговор.
Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея.
С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил акт изх. № 99-00-6-8524/3/ от 21.01.2016 г. на зам. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при МРРБ.
За да постанови решението си, съдът е приел, че оспореното писмо притежава характеристиките на индивидуален административен акт, Съдът е приел още, че обжалваният административен акт – писмо изх. № 99-00-6-8524/3/ от 21.01.2016 г. на главен директор на ГД „ПРР” и и заместник-ръководител на УО на ОП „РР” 2007-2013 г., е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Същият обаче е постановен в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗОП възложителят определя срока по ал. 1 в календарни дни. Срокът започва да тече от датата, определена за краен срок за получаване на оферти. А според ал. 1 срокът на валидност на офертите е времето, през което участниците са обвързани с условията на представените от тях оферти. След анализ на приложимите правни норми и след обсъждане на доказателствата по делото АССГ е стигнал до извод, че описаното в писмото нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗОП не попада в обхвата на т. 14 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структорните фондове, Кохезионния фонд на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони,Европейския фонд за рибарство и фондовете от общата програма “Солидарност и управление на миграционните потоци“/МОФК/, тъй като не може да се квалифицира като изменение на критериите за подбор след отваряне на офертите, което води до незаконосъобразно отстраняване на участници. Така мотивиран съдът е отменил писмо изх. № 99-00-6-8524/3/ от 21.01.2016 г. на зам. ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при МРРБ. Решението е допустимо, валидно, но неправилно.
Неоснователни са доводите на касатора, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по жалба срещу писмо, което не притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Видно от доказателствата по делото с оспореното писмо се налага финансова корекция за установена финансова нередност. Писмото е издадено на 21.01.2016г. - след влизане в сила на Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), с оглед на което и предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ същото може да се оспорва пред съд по реда на АПК. Следователно правилно АССГ е разгледал подадената жалба по същество.
Неправилен е обаче изводът на АССГ, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.
Издателят на административния акт, с който е наложена финансовата корекция, е заместник-ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ и главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие“ при МРРБ. Със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е определил лицето А. С., изпълняваща длъжността главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” за заместник-ръководител на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г. и на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., като в пет точки й е възложил конкретни правомощия, включително да ръководи и организира дейността на УО на ОП „РР“ 2007-2013 г., в качеството си на заместник-ръководител на УО, както и да подписва искания за авансово, междинно и окончателно плащане. Като основание за издаване на заповедта са посочени чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС.
В чл. 25, ал. 4 от ЗА и в чл. 5, ал. 4 от Устройствения правилник на МРРБ са регламентирани видовете актове издавани от министрите, в качеството им на централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност, включително на министъра на регионалното развитие и благоустройството, сред които и заповеди. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗФУКПС, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. В чл. 2, ал. 2 от ЗФУКПС са посочени организациите в публичния сектор, по смисъла на посочения закон, след които са и организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз, каквато безспорно се явява МРРБ.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта.
По силата на чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ ръководител на УО е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира УО или оправомощено от него лице.
Видно от по-горе изложеното ръководител на УО на ОП „РР“, разполагащ с правомощието да налага финансови корекции, може да бъде министърът на околната среда и водите или друго оправомощено от него за ръководител на УО длъжностно лице. В случая със заповед № РД-02-14-39 от 12.01.2015 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството, не е определил главния директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” при Министерство на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на Управляващия орган, а вместо това е делегирал определени правомощия на заместник-ръководителя на управляващия орган, каквато възможност за делегация на правомощията за налагане на финансови корекции не е предвидена.
Въпреки, че данни за това не се съдържат по делото, на съда е служебно известно, че към датата на издаване на оспорения акт, е действала заповед № РД-02-14-1090 от 17.11.2014 г. (отменена със заповед № РД-02-14-361 от 11.05.2016 г.) на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която е определен заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., което лице е различно от издателя на акта.
Изложеното по-горе води до извод, че главният директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" и заместник на ръководителя на УО на ОПРР би могъл да издаде валиден административен акт за налагане на финансова корекция единствено в хипотезата на заместване, доказателства за което по делото не са ангажирани. Липсва изрична заповед за заместване, както и доказателства, че към датата на издаване на оспореното писмо ръководителят на УО е бил възпрепятстван да упражнява правомощията си / заповед за отпуск, командироване, болничен лист или др./ Допуснато е нарушение на материалната компетентност, което има за правна последица нищожност на оспорения административен акт. Като е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209 т. 3 АПК. Решението следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново решение по същество, с което да бъде обявена нищожността на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК касационната проверка е единствено в рамките на посочените в касационната жалба отменителни основания. В случая соченото от касационния жалбоподател отменително основание е нарушение на материалния закон. Отменителното основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се сочи, а съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът не следи служебно за спазването им.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 5002 от 13.07.2016 г., постановено по административно дело № 1555 по описа за 2016 г. на Административен съд София – град и вместо това ПОСТАНОВЯВА.
ОБЯВЯВА нищожността на акт за налагане на финансова корекция, обективиран в писмо изх. № 99-00-6-8524/3/ от 21.01.2016 г., издадено от заместник-ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г. и главен директор на Главна дирекция "Програмиране на регионалното развитие" при Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Решението е окончателно.