Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Е. П., чрез процесуален представител юрк.. В., против решение № 668/27. 09. 2011г. по адм. дело № 578/2011г. на Административен съд София област, с което е отменен мълчалив отказ на ОСЗ Е. П. да извърши административна услуга по молба вх. № ВС-01-812/23. 12. 2010г., като преписката е върната на административния орган за извършване на исканата административна услуга в седемдневен срок от влизане на решението в сила. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че ОСЗ Е. П. е изпратила писмен отговор до молителката, с който я е уведомила, че за землището на с. Е. има влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), но за обезщетенията по § 4ж от ЗСПЗЗ молителката следва да се обърне към община Е. П.. Претендира се отмяна на решението.
Ответникът – Г. П. Д., чрез процесуален представител адв.. С., оспорва касационната жалба и моли решението на АССО да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред АССО е образувано по жалба от Г. П. Д. против мълчалив отказ на ОСЗ Е. П. да се произнесе по нейна молба вх. № ВС-01-812/23. 12. 2010г.
С обжалваното решение административният съд е констатирал, че жалбоподателката е сезирала ОСЗ Е. П. с молба вх. № ВС-01-812/23. 12. 2010г. за извършване на административна услуга, изразяваща се в предоставяне на информация за етапа на изработване на плана на новообразуваните имоти за землището на с. Е., респ. каква част от признатите й за възстановяване имоти реално се възстановяват по този план и за каква част ще получи обезщетение. С писмо изх. № ВС-01-812/28. 01. 2011г. началникът на ОСЗ Е. П. е уведомил молителката, че ПНИ за землището на с. Е. е одобрен със заповеди на областния управител № ОА-309/11.10. 2002г., № ОА-10/17. 01. 2002г. и № ОА-170/30. 11. 2001г., а обезщетението за имоти, попадащи под разпоредбите на §4, се урежда по реда на § 4ж от ЗСПЗЗ и молителката следва да се обърне към община Е. П..
С определение № 46/23. 06. 2011г., постановено по адм. дело № 21/2011г. на смесен петчленен състав от ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК, е прието, че по същество искането на молителката е за извършване на административна услуга, като й се предостави информация дали има изготвен ПНИ и какви са отрежданията с него, а ако не е изработен – по помощния план.
При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че в случая е налице мълчалив отказ на ОСЗ Е. П. да предостави заявената административна услуга, тъй като същата не се е произнесла в 30-дневния срок по чл. 5а, ал. 3 от Закона за администрацията. Последвалото произнасяне с изричен акт е след законоустановения срок, поради което не може да се приеме, че с него е формиран изричен отказ за предоставяне на исканата услуга, нито че искането на молителката е удовлетворено. По тези съображения съдът е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Така постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се поддържа, че ОСЗ Е. П. се е произнесла по молбата на жалбоподателката, като й е предоставила част от исканата информация, а по въпросите за обезщетенията по § 4ж от ЗСПЗЗ я е насочила към община Е. П.. Действително в писмото на ОСЗ Е. П. от 28. 01. 2011г. е посочено, че ПНИ за землището на с. Е. е влязъл в сила, изброени са и заповедите по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ за одобряването му, с което е изпълнено едно от исканията на жалбоподателката. В същото време ОСЗ не се е произнесла по въпроса какви са отрежданията с ПНИ, касаещи претендираните имоти, по отношение на които й е признато право на възстановяване на собствеността. Именно такова е било искането на молителката и по този повод е налице произнасяне от състава по чл. 135, ал. 4 от АПК. Същата не е претендирала присъждане на обезщетение, а предоставяне на информация за отрежданията в плана. В тази връзка законосъобразно административният съд се е позовал на чл. 5а, ал. 5 от Закона за администрацията, според който когато нормативен акт не определя конкретно органа или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния акт, или от организацията, която осъществява съответната дейност. В случая съгласно ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му този орган е съответната общинска служба по земеделие и същата следва да предостави исканата административна услуга. Като е отменил мълчаливия отказ на ОСЗ Е. П. да се произнесе по молба вх. № ВС-01-812/23. 12. 2010г., административният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.
Предвид изхода на спора, своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и представените от същия доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските по делото в размер на 350 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 668/27.09.2011г. по адм. дело № 578/2011г. на Административен съд София област, седми състав. ОСЪЖДА
Общинска служба по земеделие Е. П. да заплати на Г. П. Д., гр. С., ж. к. „Левски В”, бл. 25, вх. В, ет. 6, ап. 58, направените по делото разноски в размер на 350 лв. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ К. Х.
Б.М.