Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с

чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” (Д”ОДОП”) – гр. В. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу

Решение № 2144 от 31.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1154 по описа на

Административен съд Варна (АСВ) за 2013 г., 28 състав Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отменен Ревизионен акт (РА) № 181005779 от 11.04.2012 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – Варна, в частта изменена с Решение № 39 от 22.02.2013 г. на директора на Д”ОДОП” – гр. В., с която на Д. С. М., действащ като едноличен търговец (ЕТ) „Д. С.”, с ЕИК 117026787 са определени данъчни задължения по чл. 35 от Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ, отм. за 2004 г. и за 2005 г. и Д”ОДОП” – Варна е осъдена да заплати разноски в размер на 900, 00 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК

, а предвид изложеното във връзка с доказателствената дейност на съда се извлича и оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът оспорва възприетото от съда, че не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1 ДОПК и това, че Митев е разполагал с достатъчно парични средства. Последният извод е направен след обсъждане единствено на представените договори за заем с физически лица. Не са изложени съображения от съда относно начина, по който тези суми се отразяват на съпоставката на разходваните и получените от лицето парични средства,...