Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 575 от 05.10.2012 г. по административно дело № 514/2012 г., Административен съд – Плевен е: 1) отхвърлил жалбата на П. Т. И. от гр. П. срещу мълчалив отказ на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен да се произнесе по жалба вх. № 11-0056-3595 от 11.10.2011 г.; 2) осъдил П. Т. И. от гр. П. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен сумата 150 лева разноски по делото.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от П. Т. И. от гр. П., действащ чрез пълномощника си адв.. Т.. Касаторът се позовава на влязлото в сила определение № 854/25.11.2011 г. по административно дело № 1014/2011 г. на Административен съд – Плевен и твърди, че решението на същия съд по административно дело № 514/2012 г. е недопустимо или нищожно, поради което моли Върховния административен съд да го обезсили на основание чл. 221, ал. 3 от АПК или да го обяви за нищожно на основание чл. 221, ал. 5 от АПК. Претендира и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. В писмена защита повереникът му навежда и доводи за материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт, въз основа на което преформулира искането си и моли решението на Плевенския административен съд да бъде отменено като неправилно, а преписката върната на административния орган със задължителни указания.
Ответникът по касация - директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Плевен, чрез процесуалния си представител юрк.. И. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.
Фактическата обстановка по спора правилно е изяснена от първоинстанционния съд. П. Т. И. е сключил на 03.09.2010 г. трудов договор с „БУЛИНВЕСТ – М” ЕООД гр. П., представлявано от М. И. Д., на длъжност „шофьор на товарен автомобил”, като на 08.09.2010 г. е постъпил на работа. На 13.09.2011 г. е подал заявление до управителя на дружеството, че прекратява трудовия си договор от 14.09.2011 г. поради системно неизплащане на трудовото възнаграждение от месец март 2011 г. до момента на подаване на заявлението, което е получено в офиса на работодателя на 15.09.2011 г. В процесната жалба вх. № 11-0056-3595 от 11.10.2011 г. до директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, П. И. е твърдял, че е налице проблем със заверката на трудовата му книжка и издаване на удостоверение УП-3, тъй като управителят на „БУЛИНВЕСТ – М” ЕООД е починал след напускането му. М. Д., управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, е починал на 25.09.2011 г. С оглед на това на 19.10.2011 г. е издаден акт за спиране на административното производство по жалбата на Иванов от 11.10.2011 г., който обаче е отменен с влязло в сила определение № 854/25.11.2011 г. на Административен съд – Плевен по административно № 1014/2011 г. (частната жалба срещу това определение е оставена от ВАС без разглеждане като недопустима с определение № 957/19.01.2012 г. по административно дело № 689/2012 г.). Същевременно с решение № 2/12.01.2012 г. по търговско дело № 259/2011 г. Плевенският окръжен съд по иск на прокурора е прекратил „БУЛИНВЕСТ - М” ЕООД, като решението за прекратяване е влязло в сила на 30.01.2012 г.
За да не уважи жалбата срещу мълчаливия отказ, с която е бил сезиран, Плевенският административен съд е приел, че и двете искания на П. Т. И. (да оформи трудовата му книжка и издаде УП-3 за периода 01.01.2011 г. до 14.09.2011 г.), отправени от него до директора на Дирекция „Инспекция по труда”, са неоснователни.
Върховният административен съд намира, че обжалваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.
В случая не е налице липса или ненадлежно упражняване на правото на съдебно производство, което би обусловило наличието на приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК, и съответно би довело до обезсилване на съдебното решение. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Развитите от касаторовия повереник съображения в тази връзка не обосновават недопустимост на проверяваният съдебен акт.
Неоснователно е и възражението на касатора за нищожност на първоинстанционното съдебно решение. Нищожно то би било, ако не е постановено от съд или е постановено от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт, постановено е от незаконен състав, противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръхповелителни норми (например разпорежда престъпление), изпълнението му е правно или фактически невъзможно при никакви обстоятелства или пък е непълно неразбираемо, така, че волята на съда не може да се изведе дори и чрез тълкуване. Нито една обаче от гореописаните хипотези не е налице касателно проверяваното решение, а доводите на жалбоподателя не обуславят извод за противното, следователно няма основание за произнасяне по реда на чл. 221, ал. 5 от АПК.
С влязлото в сила определение по административно дело № 1014/2011 г. Административен съд - Плевен е отменил акта за спиране на административното производство и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия и приключване по същество с надлежен административен акт. В резултат на това и от събраните доказателства е станало ясно, че дейността на дружеството-работодател е прекратена с влязло в сила съдебно решение поради смърт на физическото лице – едноличен собственик, и отказ от наследство на наследниците му. Административният орган е дължал произнасяне по същество, което може да стане с изричен акт или мълчалив отказ. В законоустановеният срок директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен действително не се е произнесъл изрично по искането на П. И., поради което е налице формиран мълчалив отказ, като върху последният ефективно е осъществен съдебен контрол. Затова в конкретният казус не са допуснати процесуални нарушения от административния орган, нито съдът е преценил крайния административен акт при незачитане или в противоречие с определението по административно дело № 1014/2011 г., в каквато насока касаторът е развил несъответни на приложимия закон съображения. Дължимите от административния орган действия са били извършени (част от тях даже преди влизане в сила на определението по административно дело № 1014/2011 г.): извършена е проверка в „БУЛИНВЕСТ - М” ЕООД, събрани са доказателства за смъртта на едноличния собственик и управител на дружеството, като и доказателства за прекратяването на самото дружество.
Атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установени в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти, решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Инвокираните в писмената защита възражения за неговата неправилност са неоснователни и не могат да бъдат кредитирани.
По същество следва да бъдат споделени мотивите на съда за липса на изискуемите материалноправни предпоставки за уважаване от сезирания административен орган на отправените към него искания на Иванов, което би могло да се осъществи само в определени хипотези, неналични в случая. Както правилно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, Дирекция „Инспекция по труда” има точно определени правомощия, описани в Кодекса на труда (КТ), които не могат да бъдат разширявани по аналогия, и ако излезе извън същите, нейните актове ще са незаконосъобразни, вкл. нищожни. Административните органи притежават само компетентността, която им е дадена с нормативен акт, и не могат да си присвояват компетентност по аналогия на закона или на правото. В тази връзка първоинстанционният съд е направил прецизен и задълбочен анализ на тези правомощия във взаимовръзка с обстоятелствата по процесния казус, като подробно е разяснил защо не са приложими в случая разпоредбите на чл. 327, ал. 2 във връзка с чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ, чл. 350 и чл. 350а, също от КТ, чл. 346 от КТ и чл. 5, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Изложените съображения за това в мотивите на решението му напълно се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Надлежно е обяснено във връзка с относимата уредба по Търговския закон (ТЗ) и защо Дирекция „Инспекция по труда” не е компетентна в случая да издаде УП-3 (чл. 157, ал. 1 във връзка с чл. 156, ал. 1 и чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ).
Нещо повече, доколкото към приключване на спора в първата инстанция е нямало данни да е назначен ликвидатор и да е започнала процедура по ликвидация на прекратеното търговско дружество, съдът е дал в мотивите на решението си възможните към датата на постановяването му конкретни указания на жалбоподателя какво следва да направи, за да упражни правата си. Към тях настоящата инстанция ще добави, че според данните от публичния търговски регистър прекратеното еднолично дружество с ограничена отговорност „БУЛИНВЕСТ - М” е в процедура по ликвидация (срок до 30.12.2013 г.) и на 15.04.2013 г. е вписан ликвидатор Я. Н. Д., към когото именно трябва да отправи исканията си П. Т. И., и едва при негов евентуален отказ би могло да се иска намеса на Дирекция „Инспекция по труда” - Плевен.
При установената по-горе неоснователност на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски се явява също неоснователна, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана в проведеното по него съдебно заседание от надлежно упълномощената юрисконсулт Иванова. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата – за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът трябва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 575/05.10.2012 г. по административно дело № 514/2012 г. на Административен съд – Плевен.
ОСЪЖДА П. Т. И. от гр. П., ж. к. „Сторгозия”, бл. 17, вх. „Г”, ет. 3, ап. 4, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, адрес гр. П., ул. „Ал. Стамболийски” № 1, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Р. П./п/ Н. Г.
Н.Г.