Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 815115210, чрез пълномощника юрк. Д.З против решение № 329/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2311/2017 г. от Административен съд Бургас, с което е отменен неговия отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо изх. № К-1092-13/15.06.2017 г., постановен по заявление вх. № К-1092-7/13.06.2017 г., подадено от Т.Д от [населено място] и преписката му е върната за произнасяне по заявлението.

В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт като незаконосъобразен и решаване на спора по същество. Счита, че съдът неправилно и погрешно е приел, че административният орган е надлежно сезиран със заявление, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) /ЗДОИ/, тъй като е напълно неразбираемо каква информация се търси и какъв е нейният характер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски да не бъде уважена, поради злоупотреба с права.

Ответната страна – Т.Д от [населено място], чрез пълномощника й адв. Д.Д от АК – Благоевград, е депозирала писмен отговор, в който излага подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че злоупотреба с конституционно гарантирани права – както с материалното право по чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Р. Б /КРБ/, така и с правото на съдебна защита (чл. 56 КРБ) и в частност с акцесорното право на съдебни разноски е правно невъзможна. Излага съображения, че не е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1, т. 2 ЗДОИ – исканата информация е описана ясно, а органът не е упражнил правото си по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ. Моли касационната...