Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на адв.Г.Д, в качеството му на процесуален представител на П.К, директор на ОУ „Н. Й. В“, срещу решение № 953 от 08.10.2018 г. по адм. дело № 702 по описа за 2018 г. на административен съд - София област. С него е отхвърлена жалбата й срещу решение № 204/17.05.2018 г. по преписка № 195/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Ответната страна по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация не изразява становище по нея. Депозирана е писмена защита след проведеното открито съдебно заседание.
Ответната страна по касационната жалба - С.И оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.А.И. Не претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било решение № 204/17.05.2018 г. по преписка № 195/2017 г. на Комисията за защита от дискриминация.
Производството е проведено по реда на чл. 50 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.) и е започнало по жалба на С.И с № 16-18-62 от 07.09.2017 г. във връзка с твърдяна от нея дискриминация по признак „синдикално членство“ и „тормоз“ на работното място, наложени й от директора на училището, в което работи, а именно П.К.Ж е била председател на общински синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, гр. Б., и на синдикална секция към същия синдикат в училището. Според нея поведението на директора е било в резултат на подадено от нея, в посоченото качество на синдикалист, заявление № 582 от 13.01.2017 г. до него, до кмета на община Б. и РУО-София област, за предоставяне на информация за изпълнение бюджета на училището, за неспазени плащания по КТ и ВПРЗ, за неполучени суми от преподаватели за работа и за еднократни допълнителни трудови възнаграждения и др. В резултат на това е възникнало напрежение в отношенията между тях, както и между останалите работещи при него, а също и членуващи в синдикалната секция. Правени са оспорвания на легитимността й, включително и относно членуването в нея. Последната е била разформирована, като е осъществяван натиск от директора на училището затова върху синдикалните членове. Правени са вербални нападки лично и публично с цел уронване достойнството и честта на жалбоподателката, включително и по повод на изпълнение на служебните й задължения, професионалната й подготовка и квалификация. Трудовото й правоотношение е било прекратено със заповед № 1324/01.08.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 24, т. 3 от Приложение № 1 и чл. 71, ал. 1, т. 3 от Наредба 012/01.09.2016 г. на МОН.
С решението на КЗД се установява, че П.К, в качеството й на директор на ОУ „Н.Й.В“, гр. Б. е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр., във връзка с чл. 8, ал. 3 от КТ по признак „членуване в синдикална организация“ под формата на „тормоз“ и „подбуждане към дискриминация“. На основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗдискр. й е наложена глоба в размер на 500.00 лв., като на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. КЗД е предписала на същата в качеството й на длъжностно лице занапред да се въздържа от бъдещо допускане на нарушения на действащото антидискриминационно законодателство в РБългария.
В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора, както и по повод на развилото се административно производство пред КЗД, приложените правни разпоредби и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Той е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа изискващите се реквизити, фактически и правни основания за издаването му, като при това не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият съдебен състав споделя всички мотиви на първоинстанционния съд, с които се обосновава неоснователността на жалбата на лицето, поради което и при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК (редакция, ДВ, бр.№ 77/2018 г. в сила от 01.01.2019 г.) не е необходимо да бъдат излагани същите съображения относно приложението на материалния закон.
В касационната жалба, с която е сезиран съдебния състав, е направен анализ на съдебна практика на административния съд - София град и на Върховния административен съд, подкрепяща отделните доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, което се обжалва, като същите изразяват несъгласие с изхода от спора пред АССГ. Направено е и изложение на фактите по делото, по които няма спор, още повече че в проведеното съдебно производство пред административния съд жалбоподателката не е ангажирала никакви други доказателства и доказателствени средства, като е проведено едно съдебно заседание. То е в подкрепа на тезата на касатора за необоснованост на съдебното решение.
За да бъде квалифицирано като дискриминационно дадено деяние, трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и то да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. По делото нарушаването на този принцип е установено, като е отграничен и такъв признак, а именно „членуване в синдикална организация“, а от събраните доказателства е видно, че са реализирани съставите на § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Същите уреждат нормативно проявните форми на „тормоз“ и на „подбуждане към дискриминация“. Правилно административният съд е направил преценка на приложението на чл. 5 от ЗЗДискр., като друга форма на дискриминацията по смисъла на закона и съответно, че поведението на директорката на училището е довело до накърняване достойнството и честта на С.И, като е целяло и създаване на враждебна, и обидна среда за работа й. Същевременно по делото се установява, че жалбоподателката е осъществявала натиск върху останалите членове на синдикалната секция и работещи при училището учители, като е давала и указания, уронващи личността на дискриминираното лице.
Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, а това са тези, съдържащи се в административната преписка, разпределил е тежестта на доказване, като е дадена възможност и да ангажират други доказателства. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат още повече, че това не е поискано от страните в производството.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 953 от 08.10.2018 г. по адм. дело № 702 по описа за 2018 г. на административен съд - София област.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.