Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. С срещу Решение №244 от 7.06.2019 г. на Административен съд - В. Т, постановено по административно дело №224/2019 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. С срещу Решение №РД-02-36-354 от 14.03.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г.", с което й е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договори с „Вемат“ ЕООД, „Коев – СД“ООД, „Д. С“ ЕООД, „Маридел 2012“ЕООД, „Климатроник“ ЕООД и „Бор-97“ ЕООД.

Касационният жалбоподател – О. С, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно извлича ограничителното условие единствено от изискването на възложителя към участниците - „Техническият ръководител да отговаря на изискванията на чл. 163а от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ)“. Възложителят не е поставял изискване участникът още на етап подаване на офертата да представи за своя технически експерт-чуждестранно лице легализирана диплома. Единственото изискване, което е заложил, е техническият експерт да отговаря на чл. 163а ЗУТ. Съдът прави стеснително тълкуване на изискването на чл. 163а, ал. 3 ЗУТ, поради което изводът му е неправилен и необоснован, а твърденията на органа в този смисъл недоказани.

Съдът неправилно е приел в обжалваното решение, че е налице незаконосъобразно ограничително условие относно доказване на опит от участниците, придобит в изпълнение на идентични дейности. Възложителят се е позовал и копирал чл. 12 от Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради, в който е предвидено, че референтни стойности на коефициента на топлопреминаване за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради за външни прозорци, остъклени врати и...