Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във вр. с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” (ОДОП) – Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк.. К срещу решение № 1302 от 27.06.2019г., постановено по адм. дело № 2069/2017 г. по описа на Административен съд - Варна, с което ревизионен акт (РА) № Р-03000315006248-091- 001 от 20.03.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна е обявен за нищожен и Дирекция „ОДОП” - Варна при - ЦУ на НАП е осъдена да заплати на В.Н от [населено място], сума в размер на 6 337 лв., представляваща сторени по делото разноски.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че РА е издаден от компетентен орган. Излага съображения, че изводи на административния съд, относно срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК за задълженията по ЗДДФЛ за 2009 г., са неправилни и незаконосъобразни. Иска решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - В.Н, чрез адв.. З оспорва касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационата жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна....