Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К.У от [населено място], чрез адв.. П срещу решение №1034 от 07.06.2019 г. по адм. дело №1196/2018 г. на Административен съд - Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед № ДК-10-ЮИР-10/20.03.2018г. на началника на РДНСК-Югоизточен район, със законните последици.

Ответникът началник на РДНСК-Югоизточен район, чрез юрк.. А, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрк. в.ие.

Ответникът главен архитект на О. П, в писмен отговор на касационната жалба, чрез адв.. Б, излага доводи за правилност на решението и неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на решението. Претендира разноски.

Ответниците И.Мя, Н. Черненко, Ф.Б, Д.Рй и В. Петренко не заявяват становище.

Ответникът „Феста хотели“АД, чрез юрк.. Т, оспорва основателността на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение като законосъобразно. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението, като постановено при неправилно прилагане нормата на чл. 185 ЗУТ.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-10-ЮИР-10/20.03.2018г.,издадена от началника на РДНСК-Югоизточен район, с която е отхвърлено оспорването на К.У, И.Мя, Н. Черненко, Ф.Б, Д.Рй и В. Петренко на Разрешение за строеж № 135 от 16.11.2010г. за газификация на хотел „Ф. П ризорт“, в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв. 225 по плана на гр. П., ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КК на гр. П., издадено от главния архитект на О. П на заявителя „Ф. Х“ АД. Прието е, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентния орган в процедура по чл. 216 ЗУТ, при спазване на процесуалните изисквания и правилно прилагане и тълкуване на изключителната хипотеза на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ, при която не се изисква съгласие на етажната собственост. Този решаващ правен извод е направен след подробно обсъдена фактическа обстановка по делото, вкл. заключението на СТЕ и приетото за безсорно обстоятелство с нарочно определение, а именно, че прокараната тръба по фасадата на сграда „В“ не засяга самостоятелни обекти в сградата и тръбата е закрепена за фасадата, а не вкопана в нея.

Решението е обосновано, постановено в унисон с безспорно установената фактическа обстановка и законосъобразно.

Безспорно е обстоятелството, че оспорилите Разрешение за строеж № 135 от 16.11.2010г. пред началника на РДНСК-Югоизточен район лица К.У, И.Мя, Н. Черненко, Ф.Б, Д.Рй и В. Петренко са собственици на самостоятелни обекти в сграда „В“, находяща се в УПИ VІ-1717, 1971, 1972, кв. 225 по плана на гр. П. / ПИ с идентификатор 57491.509.34 по КК на гр. П./, който е собственост на адресата на разрешението за строеж „Феста хотели“АД. Разрешеното строителство касае изграждане на „Газификация на х-л „Ф. П ризорт“, находящ се в имота, като изграждането на станцията и проводите до двете помещения /котелто и кухня/ не засягат собствени на трети лица обекти и „съществено“ общи части по смисъла на ал. 1, чл. 185 ЗУТ за да е изискуемо съгласие на ЕС. Съгласно заключението на приетата по делото СТЕ, газовата инсталация е разположена върху бетонова площадка, в близост до хотела, а захранващата тръба е с две отклонения, като това към кухненския блок е по тръба, монтирана по външната стена на сграда „В“ /по тераса, изнесена извън очертанията на сградата/, без вкопаване или преминаване в стената – „тръбата е прикрепена с циментиране към стената, не е вкопана и минава по стената отвън“.

Предвид изложеното, се явява законосъобразен и обоснован решаващият правен извод на административният съд и началника на РДНСК, че не е изискуемо съгласие от ЕС по чл. 185, ал. 2 ЗУТ, тъй като в случая е налице изключителната хипотеза на чл. 185, ал. 1, т. 5 ЗУТ – „не се иска съгласие на останалите собственици на етажна собственост при прекарване на нова инсталация през обща част, която не засяга помещения на отделни собственици“.

Доводите по касационната жалба за влошаване условията на ползване на имота се явяват ирелевантни, тъй като оспорващият не се легитимира като съсобственик, респ. носител на нарушено ограничено вещно право. Този вид отношения и евентуално последващи вреди са защитими в исково производство, но не са измежду изискванията на чл. 185 ЗУТ за предварително предоставяне на съгласие от ОС на ЕС.

Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При изрично и своевременно заявената от ответниците началник на РДНСК-Югоизточен район, главен архитект на О. П и „Феста хотели“АД претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторът дължи реално направените от всеки ответник разноски за настоящата инстанция, както следва: 1. в полза на РДНСК-Югоизточен район 200лв, съставляващи юрк. в.ие в минимален размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, 2. в полза на О. П -600лв, съставляващи адв. в.ие, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 18.07.2019г., 3. в полза на „Феста хотели“АД- 600лв по приложения списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1034 от 07.06.2019 г. по адм. дело №1196/2018 г. на Административен съд - Бургас.

ОСЪЖДА К.У от [населено място], [адрес] да заплати на РДНСК-Югоизточен район, гр. Б. сумата 200лв /двеста лева/,разноски.

ОСЪЖДА К.У от [населено място], [адрес] да заплати на О. П сумата 600лв /шестотин лева/,разноски

ОСЪЖДА К.У от [населено място], [адрес] да заплати на „Феста хотели“АД, гр. С. сумата 600лв /шестотин лева/,разноски РЕШЕНИЕТО е окончателно.