Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на „Мултикомерс – 97“ ЕООД, представено от адв. А.Д, срещу решение № 2742/19.12.2019 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 573 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16-1305746-091-001/04.11.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта относно определените в тежест на дружеството задължения за ДДС в общ размер 2 384 917.56 лева и лихви за забава в общ размер 1 309 511.60 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението на заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Към първата категория пороци на съдебния акт отнася неизпълнението в новото първоинстанционно производство на указанията на Върховния административен съд от предходното касационно производство, като не са разграничени основанията за определяне на допълнителните задължения за ДДС по групи доставки, доставчици и стойност, както и опущенията му при преценка на писмените доказателствени средства, включително заключенията на ССЕ. Сочи конкретни констатации на съда противоречащи на заключенията на ССЕ. Изброява конкретни търговци в други държави членки, които са с качеството придобиващ в декларирани от него тристранни операции и спорен него имат идентификация за целите на ДДС в съответната държава членка към момента на доставките. Изразява убеждение, че са доказани убедително, включително с представяне на писмено потвърждение от придобиващите във формата по чл. 9, ал. 2, т. 4 ППЗДДС, предпоставките на чл. 62, ал. 5 ЗДДС, което изключва търсената от органите по приходите местна привръзка по чл. 62, ал. 2 ЗДДС за място на изпълнението на територията на страната. Позовава се на приложимата по време редакция на ПППЗДДС, за да обоснове недължимост на посочването на трите имена на лицето, получило стоката от името на...