Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. А. чрез адв.Г. П. срещу решение № 241 от 10.10.19г. по в. гр. дело № 527/18г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 406 от 17.10.18г. по гр. дело № 129/17г. на Русенския окръжен съд.С него е отхвърлен искът на същата страна против УМБАЛ“Канев“АД –Р. за сумата 50 000 лв, частично предявена от сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания, вследствие настъпил ексцес след 22.04.12г. в резултат на лекарска грешка при извършена на 13.03.06г. в ответната болница повторна коремна операция, заедно със законната лихва, считано от 22.04.12г. до окончателното изплащане.

С определение № 405 от 12.05.20г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос: Какво е задължението на съда при наличието на две съдебно - медицински експертизи, които си противоречат.

В хода на касационното производство жалбоподателят П. Н. Р. е починал и оставил за свои законни наследници – И. Б. А. – съпруга,Н. П. Н. – дъщеря и Н. П. Н. – син, конституирани като страна в процеса с определение № 184 от 1.07.20г. на ВКС.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се, че необосновано съдът е приел, че не е доказана причинна връзка между лекарската грешка през 2006г. и влошеното здравословно състояние на жалбоподателя, като не е обсъдил заключението на единичната експертиза.Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция.

Ответникът по жалбата УМБАЛ“Канев“АД [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ го., като като обсъди събраните доказателства и касационните оплаквания, и извърши проверка на въззивното решение по реда на чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:

По делото е установено, че съгласно решение № 120 от 12.06.13г. по гр. дело № 1330/12г. на Трето г. о.на ВКС, при извършена на 13.03.06г. в ответната болница повторна коремна операция на П. Н. А. в организма му е забравен компрес, вследствие на което се е влошило здравословното му състояние и което е обусловило репариране на претърпените от това неимуществени вреди.Ищецът твърди настъпил ексцес на 22.02.12г.,когато била извършена оперативна интервенция в клиника в Германия.В тази връзка от първоинстанционния съд е назначена комплексна медицинска експертиза, която е изготвена въз основа на медицинската документация, без да е извършен личен преглед на лицето.

Проф. д –р Г. /гастроентеролог/ е депозирал отделно заключение, според което има пряка връзка между интервенцията на П. А. на 13.03.06г. и влошаване на състоянието му след 22.04.12г. и тя е такава, че интервенцията започва с грешна диагноза.Уврежданията са тежки и са в резултат на усложнения след оперативната намеса.Според вещото лице прогнозата би била по-добра, ако е започнато своевременно медикаментозно лечение след операцията на болестта на Крон.Счита, че появата на перианален абсцес е вследствие забравения компрес в корема и той е водещата болест, а не болестта на Крон, която не може да е причина за тежкото състояние на ищеца.

Вещите лица доц. д -р Й./ коремен хирург/ и д-р О. /съдебен лекар/ категорично не могат да посочат дали след 2012г. има влошаване на здравословното състояние на П. А..Считат, че много чести усложнения при болест на Крон са перианалните фистули, които не могат да бъдат отстранени, а само третирани по определен хирургичен начин.Болестта на Крон е хронично заболяване, което няма връзка с операцията през 2006г. на остър апендицит.

За увреденото здравословно състояние на ищеца са представени ЕР на ТЕЛК от 8.10.13г. и от 6.07.15г., с които му е определена първоначално 89% намалена работоспособност, а впоследствие 100% намалена работоспособност с чужда помощ, както и са изслушани показанията на св.Н. А. – негов баща.

Според въззивния съд от заключенията на единичната и на комплексната експертизи не може да се направи извод да са настъпили усложнения в сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение и пряка причинно-следствена връзка между такива усложнения и операцията през 2006г.,поради което е приел, че предявеният иск по чл. 49 ЗЗД е недоказан.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Назначаването на експертиза се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. След като съдията няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси (вкл. медицински), за които няма нужната квалификация и образование. При положение, че е налице твърдение за последици за здравето на увреденото лице, в причинна връзка с деликта, съдът не може да изгради становище, без предварително да постави на обсъждане този въпрос, предвид необходимостта от изясняването му с помощта на специални знания.Заключението на вещото лице трябва да почива на обективни данни, да бъде пълно, ясно и мотивирано, като експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи.При наличие на противоречиви становища на вещите лица съдът преценява заключенията им по вътрешно убеждение и в съвкупност с всички релевантни доказателства по делото.

По същество на касационната жалба:

Обжалваното решение е неправилно.При неговото постановяване въззивният съд изцяло се е съобразил с даденото от вещите лица д-р Й. и д-р О. заключение, без да обсъди становището на проф.Г..

Според мнозинството от вещите лица, съпътстващи болестта на Крон изменения, считани за усложнения на основното заболяване, са перианалните абсцеси и фистули, както и аналните фистули, които се наблюдават при голяма част от пациентите.Перианалните абцеси представляват възпалителни, гнойни процеси, които произхождат от структури на правото черво и се разпространяват в околните области, поради особеностите на анатомичната им структура, като се образуват кухини, изпълнени с гной и постепенно възпалителният процес обхваща и съседните структури, като се образуват болестни каналчета /фистули/.Според предоставената медицинската документация лечението на П. А. в Германия, в периода от 22.04.12г.- 27.04.12г.,е имало за цел овладяването на абсцес в перианалната област.Вещите лица д-р Й. и д-р О. считат, че от медицинските изследвания не се установява наличие на връзка между третирания перианален абсцес и органи и меки тъкани, които да са били обект на предходни оперативни интервенции, включително и тази от 13.03.2006г.В обясненията си в проведеното с. з. на 17.09.18г. пред ОС –Русе са допълнили, че са дали отговори само на база на предоставената медицинска документация, без да е предоставена такава за здравословното състояние на ищеца след 22.04.12г. и без да е извършен личен преглед, поради което не са заявили с категоричност дали след 2012г. има влошаване на здравословното му състояние.На базата на своя опит приемат, че перианалните фистули са усложнение от болестта на Крон.

Различно становище застъпва вещото лице проф.Н. Г., който счита, че въпреки че болестта на Крон може да засегне целия стомашно чревен тракт, в случая не може да се приеме, че фистулите и глутеалните абсцеси са изява на тази болест.Според вещото лице има пряка връзка между интервенцията на П. А. през 2006г. и влошаване на състоянието му през 2012г.Интервенцията през 2006г. е започнала с грешна диагноза, опериран е от апендицит и при повторна операция, която отнема част от дебелото му черво, е диагностициран с болестта на Крон. След операцията е следвало да започне мощно биологично лечение, което не е сторено.Предизвикано се е появила нова болест – перианален абсцес, която се получава от забравен компрес в корема и която е водеща.Проф.Г. не споделя разбирането, че болестта на Крон е причина за перианалната болест, като се базира и на изследванията при последващите операции в Франция и Германия, в които не е отразена болестта на Крон.

Преценявайки заключенията на вещите лица по вътрешно убеждение и в съвкупност с останалите доказателства по делото /експертните решения на ТЕЛК, свидетелските показания/ съдебният състав възприема експертизата на проф.Г., всепризнат учен и специалист в сферата на гастроентерологията, като намира, че заключението му е ясно, обосновано и почива на обективните данни по делото.Ето защо, приема за доказан факта на влошаване на здравословното състояние на ищеца след 2012г. и причинната връзка между настъпилия ексцес и първоначалното увреждане през 2006г.

Налице са предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за действията и бездействията на работещите при него лекари, довели до последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца.От свидетелските показания и от съдебно-медицинските експертизи са установени претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер - претърпял е нова оперативна намеса, нова група инвалидност, общо влошаване на здравословното му състояние, довело впоследствие да летален изход.

Дължимото обезщетение, определено съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД,като се вземат предвид всички посочени по-горе обстоятелства, в това число продължителността и интензитета на търпените болки и страдания и ограничения в начина на живот, настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума от 50 000 лв по частичен иск от общата сума от 100 000 лв, е справедлив размер за репариране на вредите от неимуществен характер, претърпяни от ищеца.За тази сума претенцията е основателна и следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на ексцеса – 22.04.2012г. до окончателното изплащане.

На основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) в полза на адв.Г. П. от АК –Р. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2030лв, определено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид на горното,В. К. С,ІІІ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 241 от 10.10.19г. по в. гр. дело № 527/18г. на Великотърновския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Канев“АД, [населено място], [улица] да заплати на И. Б. А.,ЕГН [ЕГН], Н. П. Н.,ЕГН [ЕГН], действаща със съгласието на своята майка и законен представител И. Б. А. и Н. П. Н., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител И. Б. А., всички живущи на адрес: [населено място], [улица] 01 05 в качеството им на законни наследници на П. Н. А., сумата 50 000 лв /петдесет хиляди/ по частичен иск, предявен за обща сума 100 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане - настъпил ексцес вследствие на лекарска грешка при извършена на 13.03.06г. повторна операция в ответната болница, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 22.04.12г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение –Канев“АД [населено място] да заплати на адвокат Г. П. от АК Р., [улица] сумата 2030 лв /две хиляди и тридесет лв/адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.