5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3

София, 12.01.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2245 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на В. М. Б., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Д. С., против въззивно решение № 669 от 24 януари 2020 г., постановено по в. гр. д. № 7949/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 358175 от 12 март 2018 г., постановено по гр. д. № 16203/2017 г. по описа на районния съд в гр. София, за отхвърляне на предявения от Б. срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 60327/2015 г. по описа на районния съд в гр. София.

В жалбата се излагат съображения за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди се, че искът по чл. 270, ал. 2 ГПК бил извънреден способ за прогласяване нищожността на съдебни актове, поради което основанията за допускането на касационно обжалване следвало да се разглеждат във фазата по същество на спора. Поддържа се, че въззивният съд е изследвал наличието само на една от хипотезите на нищожност – несъвместимост с установения правов ред, но не и „непозволена цел и непозволен път за постигане на непозволена цел”; че процесната заповед за изпълнение била издадена...