Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“, гр. П. и Н.Г, срещу неблагоприятните за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 1811/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1104/2019 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив.

Касаторът - директорът на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., чрез своя процесуален представител старши юрисконсулт К.Н оспорва решението, в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и административната преписка е върната на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. за ново произнасяне по заявка за второ-плащане от 13.04.2018 г., с № 16061002396301 на Н.Г, УРН 657334 по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. Твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага, че именно резултатът от нарушението на чл. 9 ал. 1 т. 4 от договора, сключен с ДФ „Земеделие“ във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г., състоящо се в неувеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4 000, 00 евро, измерен в СПО, е основание за издаването на АУПДВ, с който се изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане, а оттам и отказ по отношение на същия да получи второто плащане по договора и правната последица от това - прекратяването на договора. Посочва, че въз основа на Заповеди № 05-РД / 286 от 01.02.2017 г. и Заповед №03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ директорът на ОД към ДФ „Земеделие“, гр. П. бил оправомощен да разполага с правомощия както по сключване на договори, така и с издаване на АУПДВ и свързаното с това прекратяване на договора, ведно с отказване на цялостно плащане на одобрена финансова помощ. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, в посочената част, и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата на Н.Г срещу АУПДВ, в отменената му част. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, възнаграждение за вещо лице, както и разноски за заплатена държавна такса за касационното обжалване. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Ответникът по тази касационна жалба - Н.Г, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П..

Касаторът - Н.Г, чрез своя процесуален представител адв. Й.Д, оспорва решенето, в частта, в която е отхвърлена жалбата му против АУПДВ № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01, издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която му е установено задължение в размер на 24 447, 50 лева - представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума. С молба от 18.12.2019 г. е уточнил, че твърди неправилност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, а именно чл. 9б от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП). Твърди, че неправилно е било прието от АС – Пловдив наличие на правомощие от страна на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. да издава АУПДВ, делегирано му от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като решението било необосновано относно обстоятелството въз основа на кой нормативен акт изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал правомощия на областните директори да издават АУПДВ. Моли съда да отмени обжалваното решение, в посочената част и да реши спора по същество, като отмени издадения АУПДВ, в оспорената част.

Ответникът по тази касационна жалба - директорът на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., редовно призован, не се представлява и не представя писмен отговор на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата на Н.Г и основателност на жалбата директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П..

Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите са подадени от надлежни по смисъла на чл. 210 от АПК страни и в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбата на Н.Г е неоснователна, а жалбата на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. е основателна по следните съображения:

С оспореното решение, АС - Пловдив по жалба на Н.Г е отменил АУПДВ № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., като административната преписка е била върната на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. за ново произнасяне по заявка за второ-плащане от 13.04.2018г., с № 16061002396301 на Н.Г, УРН 657334 по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н.Г против останалата част от АУПДВ, с която е определено задължение в размер на 24 447, 50 лева - представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 24.07.2015 г. Н.Г е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., регистрирано с УРН 657ЗЗ4, както и че е бил одобрен за финансиране, в резултат на което бил сключен договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. между него и ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

На следващо място първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е получил одобрение за плащане в размер на 24 447, 50 лв., представляваща първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от договора, която сума му била изплатена, видно от уведомително писмо за одобрение от 13.05.2016 г.

Установено било също, че на 13.04.2018 г. жалбоподателят подал заявката за второ плащане с № 16061002396301 по сключения между него и ДФ „Земеделие“ Договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., ведно с приложени документи. В таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ (финално) плащане“, Гатев бил посочил имоти с №: 11002, 11151, 11152, 13010, 13025, 13040, 13045, 17146, 27075 - всички с местонахождение с. Б., общ. Калояново, обл. Пловдив и имот № 15009 с местонахождение с. Д. махала, общ. Калояново, обл. Пловдив. Установено било, че доколкото имоти с № 013025 и 013040, находящи се в землището на с. Б., община К., обл. Пловдив, посочени в таблица 1А от Бизнес плана като такива с правни основания за ползване, но отдадени под наем на други земеделски стопани, са заявени като обработвани през 2018 г. от ползвателя при подаване на заявката за второ плащане, то същите съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредба № 14 от 28 май 2015 г. не са взети предвид при изчислението на икономическия размер на стопанството, поради което бил преизчислен икономическият размер на стопанството, измерен в СПО в размер на 32 289, 26 лева с равностойност 16 509, 24 евро. В резултат на това, не се установило увеличение на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1, т. 4 от договора, сключен с ДФ „Земеделие“, а именно до 15.04.2018 г. Това била причината с писмо изх. № 01-163-6500/1024 от 10.12.2018 г. Н.Г да бъде уведомен, че се открива производство по издаване на АУПДВ, като било посочено нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора, и бил определен размер на задължението – 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по договора.

Писмото било получено лично от Гатев на 12.12.2018 г., като на 20.12.2018 г. Н.Г подал възражение с вх. № 01-163-6500/1024#1, в което обосновавал, че при наемане на имотите: № 013025 и № 013040 на 08.07.2015 г. - неволно от страна на наемодателите Д.Д и Ч.Ч бил въведен в заблуда, като не е бил информиран за наличието на предходен договор, сключен между наемодателите и ЕТ "Селга-А.А" за стопанската 2014-2015 г., като на 09.07.2015 г., когато установил този факт - земята била засадена и се обработвала от ЕТ "Селга-А.А", при което, за да не влиза в конфронтация - преотстъпил правата си на ЕТ "Селга-А.А" до реколтиране на засятата култура. Във възражението било посочено, че Гатев не е ползвал, обработвал, декларирал и очертавал за субсидии тези два имота до стопанската 2016 - 2017 г., като към възражението били приложени декларации от наемодателите с идентично съдържание.

При така установената фактическа обстановка, АС – Пловдив е приел за неоснователна жалбата на Н.Г срещу АУПДВ в частта му, с която на Гатев било определено задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо публично държавно вземане за изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума.

Приел е, че оспореният в посочената част АУПДВ е издаден от компетентен орган – директор ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П., упълномощен със Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРПР 2014-2020 г. Приел е също, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че са налице фактическите и правни основания за издаване на АУПДВ, в тази му част.

АС - Пловдив е приел е, че за това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, била приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и производството следвало да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг.

Съдът е приел, че за неизпълнение на задължения от страна на бенефициента, които били нормативно установени, разпоредбата на чл. 38 от Наредбата № 14 от 28.05.2015 г. предвиждала, че полученото първо плащане подлежи на връщане, а съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14, ползвателят на помощта нямал право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължал връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Освен това съдът е посочил, че съгласно ал. 7, т. 2 при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 не се включвали животните и/или земята, които не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството и към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят, собственикът на предприятието на ползвателя ЕТ или едноличният собственик на капитала на ползвателя ЕООД са имали сключени договори за наем и/или аренда, независимо дали ползването на животните и/или земята е било предоставено на други лица.

Съдът е приел, че доколкото в случая процесните два имота № 013025 и № 013040 с местонахождение с. Б. не са били включени при изчисляване на първоначалния икономически размер на стопанството, както и обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане ползвателят Ганев е имал сключени договори за наем с друг земеделски стопанин, то били налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 38, ал. 7, т. 2 от Наредбата, поради което земята не следвало да се включва при изчисляване на увеличението на икономическия размер на стопанството по чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

Административния съд е приел, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен, в частта, с която на Н.Г се отказва изцяло одобрената финансова помощ и се прекратява договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. Позовавайки се на Решение № 10325 от 03.07.2019 г., по адм. дело № 3263/2019 на Върховния административен съд, първоинстанционният съд е приел, че с АУПДВ като индивидуален административен акт се установявали публични вземания като съответно предмет на акта било определянето на такива вземания по основание и размер, т. е. прекратяването на договор за финансова помощ и отказът занапред на плащане на одобрена финансова помощ, която обаче не била изплатена и не подлежала на връщане, не съставлявали установяване на публично вземане. Приел е, че доколкото директорът на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. разполагал с правомощия за прекратяването на договора, ведно с отказване на цялостно плащане на одобрена финансова помощ, то в посочената част - с отмяната на АУПДВ следвало административната преписка да бъде върната на органа за издаване на съответен акт – въз основа на Заповед № 05-РД / 286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Така постановеното решение е частично неправилно.

При постановяване на съдебното решение, съдът поради очевидна фактичесак грешка е изписал погрешно номера на обжалвания АУПДВ, като АУПДВ № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01, вместо правилното АУПДВ № 16/06/1/0/02396/2/01/04/01, поради което в настоящото решение при изписване на номера на обжалвания АУПДВ, тази неточност следва да бъде отстарнена, а в първоинстанционното решение може да бъде отстранена неограничино във времето, служебно от съда или по искане на старна. По жалбата на Н.Г:

Производството по сключване на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с Н.Г е започнало с подаване на заявление за подпомагане по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г.

Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., като същото следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Неоснователно, в тази връзка е посоченото в жалбата на Гатев, че АС – Пловдив неправилно е приложил материалния закон по чл. 9б от ЗПЗП.

Действително мярка 6.1 не е сред посочените в чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, които се провеждат чрез ИСАК, от което следва, че същата следва да се провежда чрез ИСУН, както и че попада в обхвата на чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП. При това положение приложим за установяване и размер на публични държавни вземания би бил редът по Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Следва да се посочи, обаче, че Н.Г е сключил договор по реда и при действието на НАРЕДБА № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и е подал заявка за второ плащане по реда на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14, където е уредено, че при кандидатстване за второто плащане по чл. 10, т. 2 ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Разплащателната агенция (РА) и публикуван на електронната страница на РА, в съответната регионална разплащателна агенция, а не чрез ИСУН. За този и други заварени случаи в Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ДВ, бр. 2 от 2018 г.), с § 12, ал. 1 е изрично уредено, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, т. е. до изтичането на срока, в който съответният бенефициент е задължен да спазва договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.

На следващо място настоящият състав на касационна инстанция счита за необосновано твърдението на касационния жалбоподател Гатев, че неправилно е било прието от съда наличието на правомощие на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. да издаде АУПДВ, делегирано му от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В тази връзка следва да се има в предвид, че в ДВ бр. 51 от 28.06, 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. е обнародвано изменение в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), с което е създадена алинея 5 в чл. 20а, която изрично конкретизира правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 20а, ал. 5 изпълнителният директор на РА издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ. С §5 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. По силата на § 5 от ПДР на ЗПЗП, на разпоредбата е придадено обратно действие, което обхваща и процесния АУПДВ, издаден на Н.Г. На основание § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, изпълнителният директор е разполагал с правомощие да издава АУПДВ, поради което е имал правото да делегира издаването на АУПДВ по мярка 6.1.

Наред с изложеното следва да се посочи, че от данните по делото е видно, че със Заповед № 05 – РД/286 от 01.02.2017 г. (л. 10 от административната преписка), изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал правомощия на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност, правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по по подмярка 6. 1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ по ПСР 2014 – 2020 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключване и изпълнение на договори по предоставяне на финансова помощ по подмярката, сключени по реда и условията на приложимите към тези мерки/подмерки подзаконови нормативни актове. По силата на това оправомощаване директорът на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. е издал оспорения АУПДВ. При посочената правна рамка и конкретните доказателства по делото решаващият съд е направил верен извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Следва да се посочи също и че както в първоначалната, така и в касационната жалба не се излагат конкретни аргументи, поради които жалбоподателят твърди, че издателят на акта не е компетентен да издаде същия.

По жалбата на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П.:

Решението е неправилно в частта, в която е отменен АУПДВ № 16/06/1/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД към ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и административната преписка е върната на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. за ново произнасяне по заявка за второ-плащане от 13.04.2018г., с № 16061002396301 на Н.Г, УРН 657334 по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г.

По делото е безспорно установено, че Гатев не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер (14 061. 42 евро) с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО, което е основание по чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредбата № 14 от 28.05.2015 г., както за връщане на полученото първо плащане, така и да му се откаже да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Спорен е въпросът дали с АУПДВ може да се откаже извършване на второ плащане, при положение, че в първата част на акта е установено такова вземане относно връщане на изпратената първа част от определената финансова помощ, както и въпросът дали директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ разполага с компетентност за прекратяване на договора, сключен между Н.Г и ДФ „Земеделие“.

Неправилно, на първо място, е прието от административния съд, че не може да се откаже второ плащане по Договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО. Идентично на съдържанието на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. е и съдържанието на чл. 9, ал. 1, т. 4 от Договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. е с, според който фондът изисква от ползвателя връщане на полученото първо плащане по чл. 3, ал. 2, т. 1 от този договор и ползвателят няма право да получи второто плащане по чл. 3, ал. 2, т. 2 от този договор, когато ползвателят не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко левовата равностойност на 4000 евро, измерен в СПО в срока по чл. 6, ал. 1 от договора.

Наред с изложеното неправилно първоинстанционният съдът е приел липса на правомощия на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. за прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., сключен между Н.Г и ДФ „Земеделие“ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ без предизвестие, тъй като въз основа на заповед № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (служебно известна на първоинстанционния съд и представена на л. 9 от настоящото дело) за делегиране на правомощия на директорите на О. Д на ДФ „Земеделие“, спрямо прилагането на подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРПР 2014-2020г., в раздел II, т. 1 е включено правомощие за прекратяването на сключени договори при наличие на основанията за това, посочени в Наредба № 14/28.05.2015 г.

По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издаденият АУПДВ № 16/06/01/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. е законосъобразен административен акт, а като е достигнал до други правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Н.Г срещу административния акт в отменената му част.

С оглед изложеното, решението на АС – Пловдив е неправилно и в частта на присъдените в полза на страните разноски за първоинстанционното производство и следва да се отмени и в тази му част.

С оглед крайния изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане в полза на ДФ „Земеделие“ на разноски за двете инстанции, които Н.Г следва да заплати.

За първоинстанционното производство от ответника ДФ „Земеделие“ са направени разноски за вещо лице в размер на 150 лева, както и разноски за юрисконсулт. За касационното производство са направени разноски за държавна такса в размера на 195, 58 лева и юрисконсулт. Дължимите разноски за юрисконсулт следва да се определят на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 200, 00 лева за двете инстанции. По този начин определени общия размер на дължимите от Н.Г на ДФ „Земеделие“ разноски за двете инстанции са 545, 58 лева.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1811/03.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1104/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, в която е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 16/06/1/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД към ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г., както и в частта, в която административната преписка е върната на директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр. П. за ново произнасяне по заявка за второ-плащане от 13.04.2018г. с № 16061002396301 на Н.А, както и в частта на присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г против Акт за установяване на публично държавно вземане 16/06/1/0/02396/2/01/04/01 на директора на ОД към ДФ „Земеделие“, гр. П., в частта, в която е постановено прекратяване на договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г. и е отказана изцяло одобрената финансова помощ по договор № 16/06/1/0/02396 от 20.01.2016 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Н.Г, ЕГН [ЕГН], от [населено място], общ. [община], обл. [област], да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 545, 58 (петстотин четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) лева, представляваща разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.