Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП срещу Решение № 4584/2.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2685/2019 г. по описа на Административен съд София-град.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът като инстанция по същество и в нарушение на разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК не е изяснил спорните факти. Вместо това АССГ неправилно е приел, че обжалваният пред него РА е издаден при неизяснена фактическа обстановка и е отменил същия като незаконосъобразен. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Пропърти груп 74“ ЕООД, не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на ревизионен акт ревизионен акт № Р-22220317009324-091-001 от 2.10.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с Решение №120/21.01.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София, в частта на установения резултат по ЗДДС за данъчен период м. 10.2016г. в размер на 21 539, 57 лв. Предмет на спора пред първоинстанционния съд свързан с начисляване на ДДС във връзка с извършена корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 79, ал. а от ЗДДС.

За да отмени ревизионният акт, в обжалваната му част съдът е приел, че с него не е била извършена корекция на възстановен данъчен кредит, а двойно начисляване на ДДС през м. 10. 2016 г., тъй като правото на данъчния кредит в размер на 21 539, 57 лв., по 13 броя фактури, издадени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД в периода 01.01.2016 г. - 01.09.2016 г. е упражнено от дружеството през м. 01.2017г., а начисляването му е за д. п. м. 10.2016 г., когато правото на данъчен кредит в същия размер не е било упражнено.

Постановеното решение е неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС „Регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит“. В чл. 79, ал. 4 от ЗДДС е предвидено, че начисляването на данъка по ал. 1 – 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период.

Видно от РД /л. 52/ през м. 01.2017г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по множество фактури, издадени през 2016г. /от м. 01.2016г. до м. 11.2016г./.

С РА, в обжалваната му част на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС е извършена корекция на ползвания данъчен кредит от ревизираното дружество по 28 бр. фактури, издадени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД. Упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Порше лизинг БГ“ ЕООД е в общ размер на 21 539, 57 лева. С РА на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, корекцията е извършена месец 10.2016г., а именно в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство-когато е прекратен договора за финансов лизинг и автомобил е придобит от трето лице „Солид 85“ ЕООД.

Съдът е стигнал до този извод за незаконосъобразност на РА без да е изяснил делото от фактическа страна. В решението няма извършена от съда преценка на фактурите, издадени през 2016 година, включително предмет на доставките, по които дружеството е упражнило право на данъчен кредит. Представените в хода на ревизията фактури за гориво свидетелстват, че автомобила е използван през този период. Съдът не е изследвал въпросът в счетоводството на дружеството налице ли са данни, за отчетени разходи за гориво или данни за използване на автомобила. За тези факти са допустими както писмени доказателства така и съдебна експертиза. Необсъждането на относимите доказателства по делото представлява процесуално нарушение, което се е отразило при правилно установяване на относимите към спора факти, а в случая и до несъбиране на доказателства за всички релевантни факти.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, но поради допуснати процесуални нарушения и необходимостта от събиране на доказателства по делото следва да бъде върнато на основание чл. 222, ал. 2 от АК за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4584/2.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2685/2019 г. по описа на Административен съд София-град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно.