Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на М.Г и Т.Г, подадена чрез адвокат М.П, против Решение № 6404/30.10.2019 г., постановено по административно дело № 12952/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им с искане за обявяване на нищожността на Заповед № РД-09-50-1899/29.11.2010 г. на Главния архитект на Столична община.

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като се оспорват възприетите от съда фактически установявания и правни изводи. Касационните жалбоподатели се представляват от адвокат Петрова, която моли за отмяна на съдебното решение постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорената заповед. Акцентира на възражението за недопустимост на процесното административно производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК поради наличие на друго административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същите страни.

Ответникът – Главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Димитрова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед № РД-09-50-1899/29.11.2010 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание § 2, ал. 3 ЗУЗСО, чл. 134, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 134, ал....