Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на район „Одесос“ – община В. срещу Решение № 2484/20.12.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1271/2018 г., с което е отменена негова Заповед № 108/02.04.2018 г., нареждаща на „ЕН-ТИ-ЗЕТ“ ЕООД да премахне незаконен строеж „Пристройка към жилищна сграда“, изграден в имот с идентификатор 10135.1507.864 по кадастралната карта на гр. В..

Ответникът „ЕН-ТИ-ЗЕТ“ ЕООД е на становище за правилност на атакуваното решение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, а тъй като съдът не се е произнесъл по съществото на спора предлага при отмяна на решението делото да се върне на съда за решаването му по същество.

Касационната жалба е допустима и основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, поради неправилност на изводите на съда за издаване на отменената заповед при неизяснена фактическа обстановка, в частност – по отношение на индивидуализацията на строежа.

1. Необсъждането при издаването на заповедта на възраженията на заинтересованата страна срещу констативния акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ представлява административнопроизводствено нарушение по чл. 35 АПК, но, противно на мотивите на съда, то не е съществено.

а. Съобразителната част на административния акт обективира становището на органа за неоснователност на възраженията на страната. Макар и изразено по резултата му, то, освен че удостоверява факта на запознаването с позицията на адресата на заповедта, изключва възможността за промяна на констатациите на органа по параметрите на строежа и извода за незаконността му. Защитата си заинтересованата страна е реализирала с упражненото право на съдебно оспорване, а основателността на доводите е относима към законосъобразността на заповедта. Самото необсъждане от органа по изричен и казуистичен начин на възраженията против констативния...