Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния й представител старши юрисконсулт М.А, против решение № 3379 от 20.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1864/2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ), Второ отделение, 29 състав, с което е отменено нейно решение № 35 от 15.01.2019 г., по преписка № 53/2018 г., в частта, с която на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр) е установено, че чл. 29, ал. 1, т. 15, т. 16, т. 17 и т. 18 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община (НРУПОГТТСО, Наредбата), в частта, с която се въвежда изискване за постоянен адрес на територията на Столична община (СО) като условие за ползване на преференциална персонализирана карта за пътуване, представлява форма на непряка дискриминация по признак „лично положение“ и е препоръчано на основание чл. 47, т. 6 и т. 8 от ЗЗД. С общински съвет да измени и допълни чл. 29, ал. 1, т. 1 от НРУПОГТТСО, така че да бъде предоставена възможност и на лицата с увреждания, които имат настоящ адрес на територията на СО да ползват преференциална персонализирана карта за пътуване с обществения градски транспорт на територията на СО.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 93, ал. 6 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР), както и неправилно е приел, че адресната регистрация не представлява личностна характеристика. Институтите на постоянен и настоящ адрес не са свързани с никакъв срок на местоживеене, поради което не може...