Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Ц срещу решение №1200/12.06.2019 г. по адм. д. № 352/2019 г. на Административен съд Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на община П. чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Ответниците по касационната жалба-прокурор при Районна прокуратура - Петрич, П.Я, Е.П, Г.Я и С.П не вземат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на прокурор при Районна прокуратура - Петрич с искане за обявяване нищожността на Разрешение за строеж № 28/17.02.1992 год, издадено от кмета на община П. като издадено от некомпетентен орган.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на прокурор при Районна прокуратура - Петрич.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

На първо място липсата на компетентност винаги е основание за нищожност на акта, без значение дали тя е материална или териториална. Валидността на оспореният акт следва да се преценява в съответствие с нормативните разпоредби, действали към датата на издаването му. Съгласно приложимата редакция на чл. 224 от ППЗТСУ отм. , - ДВ, бр. 62/1973 г., към 1992 год., разрешенията за строеж са се издавали "от органите на народните съвети". През периода 1973 - 1996 год. нормата е останала непроменена, като законодателят в този период не е определил конкретен орган, компетентен да издава разрешения за строеж. При това положение приложение намира правилото на чл. 6,...