Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.П против решение № 53 от 17.04.2019 г. по адм. дело № 64/2019 г. на Административен съд – Разград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЧР-179/15.11.2018 г. на главния директор на Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, с която, на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че в дисциплинарната заповед е посочено като основание за налагане на оспореното му наказание допуснато нарушение на чл. 27, т. 2 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГД „Изпълнение на наказанията“, а съдът при решаване на спора за законосъобразност на уволнението му, в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, е обсъждал и нарушения на чл. 15, 17 и 27, т. 1 от същия кодекс. С., че е налице недопустимо допълване волята на дисцплинарно наказващия орган от съда, което е повлияло и на крайния му извод за законосъобразност на оспорената заповед. На следващо място поддържа, че дисциплинарното производство е проведено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но наведените в тази връзка доводи пред първата инстанция не са обсъдени и съдът необосновано е приел, че процедурата е спазена. Излага съображения, че съдът в мотивите си е приел, че липсват категорични доказателства за управлението на МПС след употреба на алкохол, но същевременно е посочил, че деянието е станало обществено известно и е довело до уронване престижа на службата. Намира, че дисциплинарното нарушение не е установено от...