Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С.В срещу Решение № 388/10.10.2019 г. на Административен съд (АС) – Перник постановено по административно дело № 238/2017 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С.В срещу Заповед РД № 47/06.04.2017 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) Перник, в частта по т. 1 – обявена защитна зона от 738.7 дка в местностите „При река“, „Гърдан“, „Тършевина“, „Мутица“, „Могила“, „Орниче“, „Росуля“, „Буленица“, „Градина“ и „Ботуша“ в землището на с. Ц. и местността „Сръбска воденица“ в землището на с. С. с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона и С.В е осъден да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като изложените от него твърдения водят до извод, че същият счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила (касаторът ги нарича административнопроизводствени правила) – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че оспореният пред първата инстанция административен акт е нищожен, постановен при едно от най-съществените процесуални нарушения - липса на мотиви, а именно фактически и правни основания за издаването му. Счита, че съдът неправилно не е обявил заповедта за нищожна, мотивирал е административният акт, не е обсъдил доводите му за нищожност на акта, а е приел, че той е издаден от компетентен орган. Не е обсъден и довода, че земеделският производител С.Н, в чийто склад са открити заразените картофи, не е само производител, а и търговец, поради което е възможно заразените картофи да произхождат от площи различни от площта от 521, 3 дка с установена зараза. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което заповедта на директора на ОДБХ Перник в обжалваната част, да се обяви за нищожна, респ. да се отмени като незаконосъобразна. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. И.-Виденова. Не прави възражение за прекомерност.

Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – Перник оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено заявление. Моли касационната жалба да се отхвърли. Претендира разноски по представен списък. Ответникът по касация се представлява от адв.. Б. Не прави възражение за прекомерност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Наведените с касационната жалба доводи за отмяна на Заповед РД № 47/06.04.2017 г. на директора на ОДБХ гр. П. са направени и пред решаващия съд, който ги е обсъдил.

По делото е установено, че с Протокол за определяне на заразена зона от 06.03.2017 година ОДБХ Перник, на основание чл. 5, ал. 3 от Наредба № 19 за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis ssp. Sepedonicus е определена заразена площ от 521.3 дка в местностите „При река“, „Гърдан“, „Тършевина“, „Мутица“, „Могила“ в землището на с. Ц. и местността „Сръбска воденица“ в землището на с. С. с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80.

С. З РД № 46/06.04.2017 година на директора на ОДБХ Перник е поставена под карантина (т. 1) територията на община Т., землището на с. Ц. и землището на с. С. с площ от 521.3 дка използвана за производство на картофи за консумация и преработка през 2016 година от С.Н, регистриран картофопроизводител на идентификационни номера на масивите № 10 и № 80 с посочени конкретни номера на имотите, с т. 2 са поставени под карантина складовете, които са ползвани през 2016 година за съхранение на картофите в стопанския двор на гр. Т., земеделска техника, машини и превозни средства, съдове и всички предмети, включително опаковки, които са били в контакт с картофите и т. 3 на площите по т. 1 е забранено отглеждането на картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis (Smith), Davis et al. ssp. Sepedonicus (Spiekermarn and Kotthoff Davis et dl.) за срок от три години, следващи годината на установяване на вредителя. Заповедта е била обжалвана от С.В, като с влязло в сила решение на АС Перник (потвърдено от ВАС), жалбата е отхвърлена. Тази заповед е послужила за издаване на процесната заповед.

В рамките на съдебното дирене, е изслушана съдебно-агрономическа експертиза. От заключението на вещото лице съдът е установил, че буферната зона е създадена с цел да се предотврати появата на вредителя на други площи в близост до мястото, където е установена заразата, да се предотврати по – нататъшното му разпространение в други площи с култури гостоприемници, както и да се стигне до пълно унищожаване на карантинния вредител. Вещото лице е установило, че буферната зона включва заразените обекти, зоната с вероятно заразяване и зоната за възможно разпространение, като разстоянието от заразено огнище е променлива величина и се определя в зависимост от наличието на други огнища, близостта с площи, върху които ще се отглеждат картофи, техните размери и наличието на трайни топографски елементи – реки, асфалтирани пътища и гористи местности. Буферната зона може да бъде 20 % – 30 % от размера на площта поставена под карантина, както и може да бъде няколкократно по-голяма от размера на заразената зона, като в конкретния случай е определена съобразно Наредба № 19 за борба с пръстеновидното гниене по картофите и конкретните обстоятелства.

С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при условията на заместване, съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗЗР (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА) (ЗЗР). Неоснователно в касационната жалба се сочи, че оспорваната заповед е нищожна и, че съдът не е обсъдил това възражение на жалбоподателя (касатор на настоящото производство). Твърдението за нищожност е обсъдено от съда и то не кореспондира със събраните по делото доказателства и възможността за упражняване на правомощия по заместване, която се различава от делегиране на правомощия. Процесната заповед е подписана от д-р В.М, който към 06.04.2017 г. замества титуляра на длъжността д-р Е.Д. За доказване на заместването по делото е представена Заповед № РД-11-690/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), видно от която заместването е поради отсъствие по здравословни причини на заемащия длъжността. Видно е, че заповедта е подписана със запетая (доколкото в практиката се е установил този начин на обозначаване, че заповедта е подписана при условията на заместване). Непосочването на името на д-р В.М и на Заповед № РД-11-690 от 31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ не е съществено процесуално нарушение, обосноваващо извод за нищожност на административния акт. Безспорно по делото е установено, че д-р В.М е положил подписа си в качеството на директор на ОДБХ Перник, при условията на заместване, като факта на подписване от това лице не е оспорен от жалбоподателя. Не обосновава нищожност на заповедта и обстоятелството, че едновременно с функциите си на началник на отдел „Контрол на храните“, в ОДБХ Перник, д-р. М изпълнява и функциите на директор на ОДБХ. Няма забрана при условията на заместване, заместващия да продължи да изпълнява и собствените си служебни функции.

Правилно съдът е приел, че оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и отговаря на изискването на чл. 59, ал. 2 АПК.Нтелно в касационната жалба се сочи, че заповедта не е мотивирана – не съдържа фактически и правни основания за издаването си. Обосновано съдът е приел, че в случая обстоятелствата, които са мотивирали административния орган да издаде процесната заповед за обявяване на защитна зона от 738.7 дка в местностите При река“, „Гърдан“, „Тършевина“, „Мутица“, „Могила“, „Орниче“, „Росуля“, „Буленица“, „Градина“ и „Ботуша“ в землището на с. Ц. и местността „Сръбска воденица“ в землището на с. С. с включени идентификационни номера на масиви № 10 и № 80, както и е забранено да се отглеждат картофи за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя на парцелите попадащи в защитната зона, се съдържат в административната преписка Правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на Върховния съд, което не е загубило силата си и на установената съдебна практика. От съдържащите се в преписката инспекционни доклади, предписания за извършване на растително-карантинни мероприятия и писма на Централна лаборатория по карантина на растенията се установява наличието на зараза от пръстеновидно гниене по картофите с причинител бактерията Clavibacter michiganensis и то конкретно върху площите, описани в Заповед РД № 46/06.04.2017 г., която е потвърдена от съда и която е посочена като фактическо основание за издаване на заповедта. Това от своя страна, предвид чл. 30, ал. 3 ЗЗР във връзка с Наредба № 19 от 2.07.2001 г. за борба с пръстеновидното гниене по картофите, причинявано от бактерията Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. и чл. 46, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол, е основанието за предприемане на мерките наложени с процесната заповед. Изрично в мотивите си административният орган се е позовал на Заповед РД № 46/06.04.2017 г.

Правилни са изводите на съда, че оспорваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и целта на закона, като съображенията на съда се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, поради което не следва да ги преповтарят. При наличието на установена зараза ответникът е бил длъжен да издаде процесната заповед, с която е забранил на парцелите попадащи в защитната зона и в зоната на вероятно заразяване по т. 1 и т. 2 от заповедта, да се отглеждат картофи и/или други гостоприемници на Clavibacter michiganensis (Smith) Davis et al. ssp. sepedonicus (Spieckermann et Kotthoff) Davis et al. за срок от една година, следваща годината на установяване на вредителя, каквото правомощие има съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 ЗЗР и чл. 46, ал. 1, т. 2, от Наредба № 8 от 27.02.2015 г. за фитосанитарния контрол.

Необсъждането от съда на довода на жалбоподателя, че земеделският производител С.Н, в чийто склад са открити заразените картофи, не е само производител, а и търговец, поради което е възможно заразените картофи да произхождат от площи различни от процесните 521, 3 дка, не се отразява на правилността на решението и не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както смята касаторът. Обстоятелството за наличие на зараза в площта от 521, 3 дка е установена с потвърден от съда административен акт - Заповед РД № 46/06.04.2017 г. и изследването на този въпрос не е необходимо.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски би било основателно, ако е доказано. В случая, по делото за доказване на направените разноски е представен Договор за правна помощ от 27.02.2020 г. В същия е посочено, че договореното възнаграждение за адвоката осъществил правната помощ, е в размер на 300 лв. платими предварително по банковата сметка на адвоката. Посочено е, че договора служи като разписка за получената сума. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая не са представени доказателства за заплатената от ответника по касация по банков път сума на договореното адвокатско възнаграждение. Договорът за правна защита не би могъл да служи за разписка, предвид уговорения начин на плащане. Претенцията за разноски на ОДБХ – Перник, е недоказана.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 388/10.10.2019 г. на Административен съд – Перник постановено по административно дело № 238/2017 г.

О. Б. У. искането на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П. за присъждане на разноски. Решението е окончателно.