Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Е.П, чрез процесуален представител, срещу решение № 1290 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1093/2019 г. по описа на Административен съд – Варна (АС – Варна), в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено Наказателно постановление (НП) № 173 от 12.06.2018 г. на заместник-кмета на община В. и процесуално представителство по АНД № 3228/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, заедно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на иска -18.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Развива съображения за неправилност на решението в оспорваната част, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че още с депозиране на жалбата пред първоинстанционния съд по оспорване на наказателното постановление е направено искане за присъждане на сторените разноски. Иска отмяна на решението в оспорвана част и уважаване на иска в отхвърлената част. Претендира разноски.

Ответникът – община В., не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна...