Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е определение № 351/ 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3588/ 2020 г., с което Върховен касационен съд, Трето отделение е оставил без разглеждане по същество молба за отмяна на А. Б. М. срещу определение № 48/ 19.02.2020 г. по гр. д. № 4028/ 2018 г. на Върховен касационен съд.

Определението се обжалва от А. Б. М. с доводи за незаконосъобразност.

Настоящият състав намира частната жалба с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК); в компетентност на настоящия, „друг“ по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК състав на ВКС; от процесуално легитимирана страна (определението отрича допустимостта на упражненото от жалбоподателя право на молба за отмяна); при спазен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но неоснователна. Съображенията са следните:

Предходният състав на Върховния касационен съд е приел, че е недопустима молбата за отмяна от А. М. на влязло в сила определение № 48/ 19.02.2020 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 4028/ 2018 г. на Върховен касационен съд поради това, че: 1) определението, неин предмет, не е за прекратяване на производството поради отказ от иска и 2) молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията за отмяна по чл. 303 или по чл. 304 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че действително с определение № 48/ 19.02.2020 г. по гр. д. № 4028/ 2018 г. състав на Върховен касационен съд е прекратил предходно производство по реда на глава ХХIV ГПК поради недопустимост на подадена от жалбоподателя предходна молба за отмяна, т. е. влязлото в сила определение не е по чл. 233 ГПК. С т. 6 от ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС се прие, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска.

Действително, молбата за отмяна срещу определение № 48/ 19.02.2020 г. по гр. д. № 4028/ 2018 г. на ВКС не съдържа конкретни и надлежни твърдения, обективно годни да покрият някое от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 или по чл. 304 ГПК. С т. 10 от същото тълкувателно решение се прие, че такава молба за отмяна е недопустима, а Върховният касационен съд я оставя без разглеждане по същество.

Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения на Върховния касационен съд са задължителни за всички съдебни органи. Обжалваното определение е съобразено с т. 6 и т. 10 ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/ 2017 г. ОСГТК на ВКС. Зачитайки задължителното действие на тълкувателното решение, настоящият състав следва да го потвърди.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА определение № 351/ 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3588/ 2020 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение.

Определението е окончателно - не подлежи на обжалване и/ или на отмяна по извънреден способ за контрол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.