Производството е по молбата вх. № 8799/10.ХІ.2020г. на адвокат С.Н. като процесуален представител на Х. Х. Ш. ОТ С.Т., общ. А., за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 258/30.ІХ.2020г. в частта за разноските с твърдение за прекомерност на размера им. Иска се намаляване размера на разноските на 500лв.

Ответникът по молбата Н. О. Ш. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл. 248 ал. 2 ГПК.

Молбата е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК и от оправомощена за това страна.

За да се произнесе, ВКС взе предвид:

С определението си от 30.ІХ.2020г. ВКС е оставил без разглеждане молбата на Х. Х.Ш. за отмяна на решението на РС Айтос от 05.VІ.2020г. по гр. д. № 269/2020г., с което е допусната на основание чл. 19 ал. 1 ЗГР промяна на собственото име на Мира Н. О. – малолетно дете на молителката и на Н. Ш. – по молба на двамата родители, и Х. Ш. е осъдена да заплати на Н. Ш. 1000лв. разноски - заплатено адвокатско възнаграждение за производството по отмяна. Прието е, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, постановен в охранително производство, който не се ползва със сила на пресъдено нещо, както и от лице, което не е страна по делото и няма качеството на необходим другар по него по смисъла на чл. 304 и чл. 216 ал. 2 ГПК.

При тези обстоятелства ВКС намира, че са налице предвидените в чл. 78 ал. 5 ГПК предпоставки за намаляване на присъдените разноски до предвидения в чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер 500лв., тъй като делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯВА определение № 258/30.ІХ.2020г. по гр. д. № 2631/2020г. по описа на ВКС, ІV ГО, в частта за разноските, като ги НАМАЛЯВА от 1000лв. на 500лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него с частна жалба пред друг състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: