Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Клеърмонт” АД, [населено място] срещу решение № 2487 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 2977/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, VІ-7 състав решение № 770 от 22.04.2019 г. по т. д. № 7640/2016 г., е уважен предявеният от „Фалоу“ ЕООД, [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в същото дружество от 27.06.2016 г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Изразено е несъгласие с извода за допустимост на предявения иск и по-конкретно – че същият е предявен в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Според касатора, неправилността на този извод произтича от това, че: въззивният съд е игнорирал правилата за разпределение на доказателствената тежест, като е приел, че дружеството-ответник по иска следва да докаже истинността на нотариалното удостоверяване на препис от документ (протокола от ОС) по отношение на датата на представянето му; извършил е превратно тълкуване на заключението на експертизата, като е приел, че не е ясно дали отбелязаната дата в протокола от ОС е действителната; позовал се е на невъвеждане на процесното нотариално удостоверяване в Единната информационна система „Единство“ на Нотариалната камара, без да съобрази, че то не подлежи на такова въвеждане съгласно чл. 9а от Наредба № 32/97г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори; не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно не е изложил съображения защо не кредитира показанията на свидетеля М. Ч.. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и срещу извода на решаващия състав, че не е налице частична недопустимост на решението по отношение на решенията по т. 5 и т. 6 от дневния ред на процесното Общо събрание, която, според касатора се дължи на факта, че след вписване на промените в състав на СД, предмет на настоящото дело, вече е вписан нов състав на съвета.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидната му неправилност, аргументирана с оплакванията в касационната жалба, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Като значими за изхода на делото са поставени въпросите: „1. При оспорване на официален свидетелстващ документ кой носи тежестта да установи неговата неистинност в оспорената част; 2. Допустим ли е конститутивен иск за отмяна на решение на общо събрание по чл. 74 ТЗ, когато решението е подлежало на вписване и е било вписано, но впоследствие е вписано друго решение, така че е преустановено изцяло действието на предишното решение; 3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички доказателства (в това число и гласните доказателства) по делото поотделно и в тяхната съвкупност, като извърши преценка и в мотивите на своето решение изложи доводи защо кредитира или не част от тях“.

По отношение на така поставените въпроси се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: решение № 29 от 28.06.2018 г. по т. д. № 1738/2017 г. на I т. о.; решение № 249 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 270/2012 г. на II г. о. и решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о. (за първия въпрос); решение № 183 от 30.06.2014 г. по т. д. № 695/2012г. на II т. о. (за втория въпрос); решение № 250 от 21.12.2015 г. по г. д. № 3897/2015 г. на I г. о.; решение № решение № 222 от 30.01.2015 г. по т. д. № 3466/2013 г. на I т. о. и решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4121/2015 г. на IV г. о. (за третия въпрос). По отношение на втория въпрос като евентуално е заявено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касация – „Фалоу“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на заявените основания по чл. 280 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 28.01.2020 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да отмени обжалваното решение, с което предявеният от „Фалоу“ ЕООД иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите в „Клеърмонт“ АД от 27.06.2016 г. е отхвърлен, въззивният съд не е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на претенцията поради неспазване на установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ 3-месечен преклузивен срок. С оглед безспорния факт, че ищецът-акционер не е присъствал на процесното Общо събрание и предвид липсата на доказателства да е редовно поканен за същото (в резултат от изключването на поканата до него от 09.05.2016 г. от доказателствата по делото поради неизпълнение на задължението на ответното дружество да я представи в оригинал), решаващият въззивен състав, както и първоинстанционният съд, е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 74, ал. 2, пр. 2 ТЗ и че релевантен за преценката за допустимостта на производството е 14-дневният срок от узнаването за Общото събрание, а не от датата на провеждането му. Въззивната инстанция обаче е преценила за основателен защитния довод на ищеца, че процесното Общо събрание не е проведено на датата 27.06.2016 г. и че протоколът за същото е антидатиран. Поради това за начало на 14-дневния срок е счела датата 14.10.2016 г., когато процесните решения са вписани по електронната партида на „Клеърмонт“ АД в Търговския регистър и спрямо която дата искът се явява предявен в преклузивния законов срок.

Изводът, че не е доказано по безспорен начин отбелязаната в протокола дата да е действителната дата, на която е проведено процесното ОС, е формиран на база събраните по делото доказателства – заключенията на компютърно-техническата експертиза, допусната с оглед откритото производство по оспорване на нотариалното удостоверяване на препис от протокол от ОС, извършено на 28.06.2016г. от Нотариус В. Д., рег. № 491. С оглед констатацията на вещото лице, че не може да даде отговор със сигурност кога в електронната деловодна система на посочения нотариус са въведени записи рег. №№ 5000/10.05.2016 г.;6958 и 6959 от 28.06.2016г., в т. ч. и записът за нотариалното удостоверяване на преписа от протокола от ОС, въззивният съд е счел, че нотариалното удостоверяване е неистинско и съответно – че не е установено процесното ОС да е проведено на отразената в протокола дата 27.06.2016 г. Като „косвени доказателства“ за това, че представляващият ищцовото дружество Х. Х. не е бил запознат с обстоятелството, че на 27.06.2016 г. ще се проведе общо събрание на акционерите, е преценил представените по делото: препис от протокол от заседание на Съвета на директорите на ответното дружество от 25.04.2016 г.; покана от 09.05.2016 г. за редовно отчетно ОСА, адресирана до „Магровик“ ЕООД, чийто управител е управителят на ищцовото дружество и списък на акционерите присъствали на ОСА на 27.06.2016 г. В тази връзка съдебният състав се е позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, допусната с оглед оспорената автентичност на подписите, положени за Х. Х. върху описаните документи, като е приел, че от нея не се установява по безспорен начин, че подписът е положен именно от това лице. Освен това, като опровергаващ твърдението за редовно свикване на процесното ОС, е счел установената от експерта неавнетничност на подписа на лицето К. К. – изпълнителен директор на „К. Х“ АД (акционер в „Клеърмонт“ АД) в поканата до него и в списъка на акционерите, присъствали на събранието.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода си за допустимост на предявения иск поради предявяването му в срок, решаващият състав е посочил фактът, че въззиваемото дружество „Клеърмонт“ АД не е заявило за вписване в Търговския регистър в законно установения 7-дневен срок от настъпването им, обстоятелствата, които подлежат на вписване в резултат на решенията на ОС. Заявяването на същите за вписване на 14.10.2016 г. т. е. повече от три месеца след процесното ОС, за което се твърди, че е проведено на 27.06.2016 г., е преценено като неправомерно поведение на ответника по иска, от което същият не може да черпи благоприятни последици, в случая изтичане на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ.

Въззивният съд е счел за неоснователно и възражението на ответника по иска за частична недопустимост на същия с оглед вписаното понастоящем заличаване на членовете на СД, избрани на процесното ОС. Изразил е разбирането, че за ищеца, в качеството му на акционер, винаги съществува интерес от предявяване на иск по чл. 74 ТЗ, след като твърди да са нарушени негови „дружествени права“, в т. ч. и правото му да участва в дейността на ОС.

При решаването на спора по същество Софийски апелативен съд е приел, че предявеният иск е основателен поради процесуална незаконосъобразност на атакуваните решения, произтичаща от липсата на доказателства за редовно свикване и провеждане на процесното Общо събрание и по-конкретно от това, че поканата за свикването му не е обявена в Търговския регистър и не е установено същата да е изпратена и получена от ищеца-акционер „Фалоу“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по два от поставените от касатора въпроси, а именно – по въпрос № 1 и по въпрос № 3, като, в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, конкретизира същите в следния смисъл: „1. За тежестта за доказване при оспорване истинността на нотариално удостоверяване и 2. За задължението на въззивния съд да обсъди всички значими за делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи съображения кои от тях кредитира или не и защо“. По отношение на тези въпроси е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото, така и поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решения по чл. 290 ГПК.

По отношение на въпрос № 2, касаещ допустимостта на обжалвания акт за част от спорния предмет, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като решаването му е обусловено от произнасянето по въпроса за спазването на преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ, който касае допустимостта на цялото производство.

Настоящият състав намира, че касационният контрол не може да бъде допуснат и на основанието по чл. 282, ал. 2, предложение последно ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, необходимо е неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без необходимост от анализ и излагане на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност е налице при видимо тежко нарушение на материалния или процесуалния закон или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

В случая тези предпоставки не са налице. Касаторът е аргументирал поддържаното от него основание „очевидна неправилност“ на въззивното решение с твърдения, повтарящи оплакванията за неправилност в касационната жалба, които не обосновават извод за наличие на това основание.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделениеОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2487 от 13.11.2019 г. по в. т. д. № 2977/2019 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на „Клеърмонт” АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 50 лв.

При неизпълнение на горното указание производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: